Улф я погледна. Очите му бяха присвити от ярост, а зъбите — стиснати.
— Лумин уби дъщеря ми, но те не могат да го арестуват за това. Не им е достатъчно. Трябва да използват някакво проклето нарушение на правилника за движение, за да оправдаят задържането на този изверг! Това е непоносимо!
— Вероятно не са могли да получат навреме заповед за арест по обвинение в убийство.
— Не! Те просто не искат да изпълнят нито едно от исканията ми и това беше хитър начин за пореден път да ми покажат среден пръст. По дяволите!
Крис погледна Кет, после отново Кен.
— Командире, съжалявам, че ви разстроих…
Улф рязко се обърна към него, извади револвера, и насочи дулото към тавана.
— Изобщо не са имали намерение да ме послушат!
Кет разтърси рамото му.
— Остави револвера, Кен. Близо сме до пробива с онова, върху което работи Роджър Матсън, и с откритото от нас. Лумин е в затвора. Това е най-важното. Не изпадай в паника, защото са използвали една безсмислена заповед. Обвиненията ще бъдат предявени повторно, колкото е възможно по-скоро.
— Да, когато Бостич направи самопризнания.
— Или по-скоро. Мисля, че трябва да се свържем със съдията от Кънектикът…
— Господин Билингс, моля ви, върнете се на мястото си — каза Кен, отмести ръката на Кет и отвори вратата.
— Разбира се, командире. Благодаря ви, че разговаряхте с мен.
Крис бързо излезе и затвори вратата. Улф се надигна от седалката и Кет разтревожено възкликна:
— Кен! Какво правиш?
Той не отговори.
— Аз не съм пилот, Кен, а самолетът лети. Не можеш да ме оставиш тук сама.
— Самолетът е на автопилот, Кет. Ще предоставя на Бостич избора, който обсъдихме. Или ще подпише самопризнания, или ще умре.
Тя го хвана за ръкава.
— Кен, ти се паникьосваш и реагираш прибързано.
— Прибързано?
Улф се намръщи, но не тръгна към вратата.
— Ти си съвършен професионален пилот! Никога не би напуснал мястото си, освен ако на борда няма друг пилот. Погледни какво се опитваш да направиш! Ами ако нещо се случи?
— Вече се случи. Излъгаха ме!
— Послушай ме, Кен! Те не са те излъгали. Нито аз. Никой не е казал, че Лумин ще бъде арестуван за убийство. Казаха само, че ще бъде арестуван. Това е най-важното. Ти не си ченге. Не знаеш през какъв ад минаваме, за да получим заповед за задържане.
— Не разбираш ли метода, Кет? Те няма да изпълнят нито едно мое искане. Спомни си С-130.
— Кен, поне ме изслушай!
— Какво, Кет? Още баналности?
— Съсредоточи се, Кен! Какво искаш? Защо правиш всичко това? За да арестуват Брадли Лумин. Това вече е направено. На кого му пука за какво? Той вече не обикаля улиците. Искаше Бостич да бъде разобличен и да направи самопризнания. Той също вече е разобличен и е съвсем близо до самопризнания. Искаше съд и съдебните заседатели в момента заседават. Ти получи всичко, Кен! Не го разваляй точно сега!
По радиостанцията се чу гласът на Бил Норт:
— Кет, чуваш ли ме?
Тя погледна натам, сетне отново Улф.
— Не забравяй целта си, Кен. Тя не беше да заповядаш как да заловят и осъдят Лумин, а само да го спипат и да го приберат зад решетките. И той е там!
— Чуваш ли ме, Кет? — попита пак Бил Норт.
Улф я погледна в очите и тя опита да се усмихне въпреки страха си и самообвинението, че е забравила колко лабилен всъщност е той.
Накрая Кен наведе глава и кимна. Норт я повика за трети път.
— Обади му се — каза Улф.
Тя натисна бутона.
— Да, Бил?
— Разтревожи ме, Кет. Детектив Матсън е на линията. Да те свържа ли?
Очите й останаха приковани в Кен, който държеше револвера в лявата си ръка.
— Кет? — отново попита Норт.
Цялото й внимание беше насочено към Улф.
— Кен? Добре ли си?
Той кимна.
— Забравих, че не си пилот. По всички други въпроси си много компетентна, Кет. А аз… — Гласът му постепенно заглъхна и една сълза се търкулна по лицето му. Той пое дълбоко дъх и вдигна глава. — Гледах Мелинда… след като изгубих майка й, и си представях…
— Кет, моля те, отговори — настоя Бил Норт.
Тя натисна бутона, без да отмества очи от Кен и каза:
— Чакай малко, Бил. — А после каза на Кен: — Разбирам.
— Представях си каква ще бъде, когато порасне. Силна, самоуверена, красива, женствена и адски способна.