— Кет, мисля, че се опитваш да скриеш факта, че си обучена да пилотираш. Знаеш твърде много.
— Седяла съм в тренировъчна кабина, Кен, но наистина не мога да управлявам боинг.
Той посочи два малки лоста.
— Това е автопилотът. Задейства се, като ги вдигнеш нагоре, както е сега. Има две независими автопилотни системи и за прецизно приземяване използваме и двете едновременно.
— Защо ми казваш това, Кен?
— Защото ще контролираш самолета, докато каца.
— А ти къде смяташ да бъдеш?
— Ще бъда… Един господ знае къде. При Мелинда… и майка й. Тялото ми ще бъде в тоалетната до пилотската кабина.
— Да не си полудял, Кен? Знаеш, че не можеш да стреляш в херметизиран самолет… без ужасни последици.
— Не е задължително, Кет. Това е погрешно схващане. Ако стреляш с щурмово оръжие, несъмнено ще предизвикаш хаос. Но един-единствен куршум няма да пробие обшивката на самолета, а и дори да го направи, няма да последва мигновена разхерметизация. Ще стане малка дупка. Само гледай никой да не влиза в тоалетната, докато пристигнат патоанатомите.
— Но това е абсурдно! Не мога да управлявам този самолет! Ако се самоубиеш, всички ще загинем.
— Няма. Слушай, защото трябва да направиш някои неща, като например да намалиш скоростта и да спуснеш колесника в подходящия момент.
— Престани, Кен! Това не е някакъв тъп сценарий за филм, в който зашеметяваща блондинка приземява самолет. Не мога да го направя! Ти ще ни смъкнеш на земята.
— Не искам да се връщам на земята. Направих всичко, което беше по силите ми. Заминавам.
— Като избиеш всички ни?
— Боингът може да се приземи сам, Кет. Само трябва да спуснеш колесника, щом светне ето тази лампичка. Вече се свързах с наземния контрол във Финикс и единственото, което остана, е да ти покажа как и кога да спуснеш колесника.
— Ами ако автопилотът се самоизключи?
— Ще го включиш отново.
— Ако не иска?
Кен въздъхна.
— Тогава решението е просто, Кет. Ето. — Той щракна едно копче на контролния лост и изключи автопилота. — Сложи ръце на лоста.
— Не! Няма да участвам в…
— Направи го, по дяволите!
Тя се подчини.
— Така. Боинг 737 се управлява лесно. Сега ще те оставя да усетиш…
Кет рязко завъртя лоста наляво, после надясно.
— Ясно. Разбрах — рече Кет, пое контрола и върна самолета във водоравно положение.
— Вече ти казах, Кен, не мога да го направя. Ще избия… Ти ще избиеш всички.
— Няма, стига да наглася уредите за автоматично приземяване.
— Още ли обсъждаме този въпрос?
— Не. Убедих се, че не можеш да пилотираш, затова ще подготвя всичко за кацането. Преди колесникът да докосне пистата, ще отида в тоалетната. Ти само трябва да намалиш тягата и когато самолетът намали скоростта, да натиснеш спирачките. Щом спреш, изключи двигателите, като дръпнеш към себе си тези лостове.
— Това е глупаво, Кен.
— Вече ти казах, че не искам да слизам на земята.
— Докъде може да стигне егоизмът ти, Кен? — изведнъж се озъби тя. — Донякъде разбирам онова, което направи днес, но да изложиш на опасност живота на всички тези хора, като се самоубиеш, е глупаво! И егоистично до крайност.
Той нагласи автопилота и честотата на диспечерската служба. После взе микрофона на вътрешната радиоуредба и в същия миг се обади Бил Норт:
— Роджър те търси, Кет. Свързвам ви.
Кен натисна бутона на вътрешната радиоуредба.
— Драги пътници, искам да ви кажа още нещо. Въпреки по-раншните ми твърдения тази сутрин, когато се качвах на борда, аз не знаех, че Рудолф Бостич ще бъде на самолета, и не съм планирал предварително всичко това.
— Кет? — попита Матсън. — Къде сте?
— Готвим се да се приземим във Финикс. И се опитвам да разубедя този идиот Кен да не се самоубива, преди да кацнем. Научи ли нещо?
— Снощи беше втората годишнина от смъртта на дъщеря ми. Реших, че законът никога няма да възтържествува. Сам трябваше да направя така, че Лумин да не се разхожда по улиците. Ето защо взех пушка и отидох във Фейт Колинс, за да го ликвидирам. Бях убеден, че Лумин е убил още две момичета след Мелинда.
— Имаш ли клетъчен телефон подръка, Кет?
— Да. Защо?
— Знаеш номера ми, нали?
— Да. Но защо?
— Обади ми се. Веднага!
Линията прекъсна.