— Но се случи нещо странно. Установих, че не мога да натисна спусъка и да застрелям Лумин.
Кет бързо набра номера на Матсън, който отговори мигновено.
— Чувам те, Роджър. Защо…
— Бил Норт подслушваше по сателитния телефон, Кет.
— Не разбрах защо, но сега знам, че Господ ме е възпрял да не убия този, когото не трябва.
— И какво от това? Той чу всичко останало.
— Не искам да чуе това, Кет. Отпечатъкът не е на Бостич. Имаха истински проблем, докато намерят собственика му, но накрая откриха някакъв дребен престъпник от Чикаго.
— Сутринта, когато неочаквано разбрах, че Бостич е в самолета, сякаш Господ ми даде последна възможност… и макар да знаех, че ще наруша закона, аз поех този риск. След смъртта на Мелинда за мен животът свърши, но трябваше да съм сигурен, че престъпникът няма повече да убива.
— Какво говориш, Роджър?
— Името му е Хосе Таурус. Криминалното му досие не е богато, но работи за сенчеста организация, която произвежда порнографски филми и списания. Интерпол я разследва по подозрение, че се занимава с филми, показващи убийства на живо. Онези, в които жените мислят, че се снимат в порнографски филм, а всъщност ги убиват пред камерата.
— Чувала съм за тях. Отвратително!
— Таурус не е убиецът, а посредникът, който изпраща месечната такса за невписания адрес в електронната поща, SHRDLU2, вероятно използван от убиеца.
— Драги пътници, за мен е много важно да знаете и още нещо. Макар цял ден да ви заплашвах, за да съм сигурен, че никой няма да ме спре, в самолета няма бомба. Никога не бих… поел риска да сторя зло на моите пътници. Съжалявам, че трябваше да ви убеждавам в обратното.
Кет премести телефона на другото си ухо.
— Продължавай, Роджър!
— Накарах един мой приятел от полицията в Чикаго да намери Таурус и да го притисне здравата. Онзи тип се ужасил, но явно не знаел нищо повече. През това време друг мой приятел провери компанията и няма да повярваш какво изскочи.
— Какво?
— Знам, че ви уплаших до смърт, но всъщност нито за миг не бяхте в истинска опасност. Полетът беше непрекъснато контролиран, включително аероакробатиката. Дори излитането в Телърайд беше внимателно пресметнато, макар да не знаех, че ще се наложи да го направя толкова бързо.
— Долнопробната фирма на Таурус е клон на швейцарска компания, която публикува порнографски списания на различни езици в Европа. Тя, на свой ред, е собственост на частна, адски богата издателска империя със седалище в Солт Лейк Сити.
Кет изведнъж се почувства объркана. Малко ли издателски компании имаха седалища в Солт Лейк Сити?
— Как се казва?
— „Нортлайн Пъбликейшънс“. И познай кой е собственикът.
— Бил Норт?
— Точно така.
32.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 18:03
Кет стисна клетъчния телефон и затвори очи, за да се съсредоточи. Идеята, че Бил Норт може да притежава компания, макар и непряко свързана с разпространението на мръсотии, беше обезпокоителна, да не говорим за неочакваната връзка с адреса SHRDLU2. Фактът, че предложението му за помощ в Солт Лейк Сити може да не е било толкова безкористно, я обърка напълно. Отначало мислеше, че Норт е само загрижен гражданин. После разбра, че отчасти притежава „Еърбридж“ и се грижи за вложенията си. Но това сега?
— Роджър, имаме ли улики кой от компанията на Норт може да е замесен? Бил Норт със сигурност не знае нищо за това.
— Нямам представа, Кет, нито време да говоря с шефа на Таурус. Компанията му в Чикаго е твърдо решена да не ни сътрудничи, разбира се.
— Това означава, че се нуждаем от помощта на Норт. Не знам нищо за неговите операции, освен че е спечелил парите си от издателска дейност. Какво знаеш за него?
От другата страна на линията последва дълго, издайническо мълчание. Матсън се прокашля, преди да отговори.
— Кет, останах изумен, когато ми каза, че Норт ти помага. Холдингът му включва огромно разнообразие от съмнителни публикации в чужбина. Така например, във Филипините от години разследват „Нортлайн Пъбликейшънс“ за контрол върху нелегалното производство на откровена порнография и публикуването на гнусотии. Норт притежава и три от най-долнопробните европейски таблоиди, онези, заради които папараците издирват като обезумели знаменитостите — също като в случая с лейди Даяна. Той има и легален бизнес, но голяма част от парите му смърдят.