— Не знаех това, Роджър.
— Не е имало причина, освен ако не разследваш международните порнографски списания, както правя аз. Къде е Кен? Слуша ли?
— В момента говори по радиоуредбата. Да го повикам ли?
— Не. Кет. Има още нещо, което трябва да знаеш. Само аз знам нещо за последните часове на Мелинда. Досега го крих, защото единствено убиецът знае тези подробности и винаги съм мислел, че това е Лумин. Виж какво, не знам защо… изпитвам толкова силно желание да ти го кажа, но е така. Сега, след като Лумин е невинен, информацията е изключително важна. Не казвай на никого, освен ако не го използваш за потвърждение на обвинение.
— Казвай.
— Ще ти стане лошо, Кет.
— И без това вече ми е лошо.
— И така, драги пътници, успокойте се, ако можете. Всичко ще свърши след по-малко от двайсет минути. И макар да знам, че никога няма да мога да изкупя вината си пред вас, нито да поискам прошка, моля да ме извините за онова, което ви накарах да преживеете.
Кен свърши да говори едновременно с Роджър Матсън. Кет затвори клетъчния телефон, опитвайки се да не показва погнусата, която изпитваше. Замисли се за секунда. Гневът й се засили. Отново посегна към компютъра на Бостич, твърдо решена да намери отговора. Отражението на ръката на снимката с Мелинда беше началото. Трябваше да я разгледа по-отблизо.
Нещо около тази ръка я безпокоеше, откакто я видя. Огледа всеки детайл на изображението, отбелязвайки факта, че ръката е на бял човек, очевидно мъж, и има някакви отличителни белези.
В компютъра на Бостич имаше сложна програма за работа с фотографии и Кет я използва, за да увеличи образа.
Изведнъж ръката изпълни целия екран и се появи с поразителна яснота, показваща отличителна странична извивка на кокалчето на малкия пръст.
Кен се беше върнал и седеше на мястото си. Тя го погледна, после отново насочи вниманието си към снимката.
Едно бе сигурно — ръката не беше нито на Брадли Лумин, нито на Рудолф Бостич.
— Какво каза Матсън? — попита Улф.
Очите му бяха приковани в уредите и той не виждаше стъписаното й изражение.
Кет се обърна и се вторачи в него, сетне отговори.
Повтори същината на разговора, плюс факта, че фирмата на търговеца на мръсотии от Чикаго е собственост на човека, който седи в гълфстрийма, летящ на неколкостотин метра вляво от тях.
Той я погледна озадачен.
— Какво искаш да кажеш?
— Бил Норт притежава компанията, Кен. Трябва да разберем кой в организацията му е поръчал плащанията за адреса SHRDLU2. Не забравяй, че собственикът на този адрес вероятно е убиецът или може да ни заведе до убиеца. Разбира се, не очаквам да стигнем до компанията.
Звънът на клетъчния телефон я накара да подскочи. Обаждаше се Франк.
— Кет, искам да ти съобщя някои нови неща. Обискът на дома на Лумин във Фейт Колинс е бил много интересен. Намерили са таен склад с порнографски видеокасети, всички с участието на малолетни момичета. Били са предназначени за нелегално разпространение. Няма деца, фигуриращи в списъците като изчезнали или мъртви.
— Той е… произвеждал такива неща?
— „Произвеждал“ е твърде официална дума, но това е идеята. Намериха счетоводна книга, показваща, че Лумин ги е примамвал вътре, плащал им, правел записите — понякога включващи групов секс — на някое отдалечено място, после продавал резултата.
— Значи няма доказателства, че ги е убивал или изтезавал?
— Не. Изглежда са били доброволни участнички, макар че вероятно са били дрогирани с наркотици, които им е давал. Намерили са във фургона и кокаин. Но едно от момичетата е заснето на видеокасета в хижа, която много прилича на снимката у Матсън.
— Искаш да кажеш на същото място като Мелинда? — Кет погледна Кен, който слушаше разговора. Той й направи знак да продължи. — Че прилича на хижата, в която е била държана Мелинда?
— Да. Вдигнах скандал на централата и ме върнаха на случая. Изпратих на Матсън кадър от лентата за потвърждение. Но такава лента няма. След целия шум, който се вдигна около отвличането и убийството на Мелинда, лайнар като Лумин би се паникьосал и би изхвърлил доказателството.
Тя му благодари и затвори. Вторачи се през предното стъкло и се замисли. Опитваше се да подреди фрагментите на ребуса. Лумин записваше видеокасети с детска порнография, но не убиваше жертвите, нито ги изтезаваше. Но защо при обиска на къщата му в Кънектикът преди две години такива записи не са били открити? Защо? Това засилваше извода, че Лумин не би убил малко момиче, което внимателно е омотал в порнографската си мрежа. Но дали не бе направил изключение?