Кен остави микрофона и се наведе към пилотската кабина.
— Хайде, Кет, излизай.
Тя се подчини и се изненада, когато лявата му ръка обгърна раменете и врата й.
— Извинявай, но в случай че някъде там се крият снайперисти, трябва да изглеждам опасен.
Лицето му бе сериозно. Бутна я леко по стълбата и се огледа във всички посоки, после допря дулото в тила й.
— Спокойно, Кет. Върви близо до мен.
Гълфстриймът беше на стотина метра. На вратата нямаше никой. Двамата бавно се качиха по стълбата.
— Кой е най-близо до вратата? — извика Кен.
На входа се показа едно лице и Кет позна командира на полета.
— Дейн Бейли — каза тя през рамо.
— Не съм въоръжен, командир Улф — рече Дейн, вдигна ръце и влезе заднишком в самолета.
— Къде е господин Норт?
Бейли посочи с глава към пътническия салон.
— А помощник-пилотът?
— На седалката вдясно в пилотската кабина.
— Забележа ли внезапно движение, ще стрелям.
— Никой няма да прави резки движения, командире. Господин Норт ви чака. Не е въоръжен.
— По-добре да е така. Къде смятате да стоите?
Бейли сви рамене.
— Където няма да ви пречим.
— Добре — каза Улф. — Стойте в пилотската кабина.
33.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“, Глоуб, Аризона
Когато влязоха в луксозния пътнически салон, Бил Норт стана. Очите му внимателно огледаха Кет. Улф я пусна. Тя се приближи до стола, на който бе седял Норт, и изпита облекчение, когато видя, че чантата й е все още на килима.
— Защо не седнем, командире? — каза Бил Норт и посочи канапето вдясно, между двата въртящи се стола.
— Наричай ме Кен. И седни там — отговори Улф и посочи единия от столовете.
— Както кажеш.
— Достатъчно дълго измъчвах горките хора в боинга. Те вече не могат да ми помогнат. Но ти можеш.
Норт се усмихна и сви рамене.
— Нали така обещах. Какво мога да направя за теб?
Кен погледна Кет.
— Знаеш ли името на тази компания в Чикаго?
Тя кимна и Улф разказа за Хосе Таурус, без да откъсва очи от Бил Норт. Норт го изслуша спокойно и поклати глава.
— Притежавам много компании, които на свой ред притежават други, Кен. Не мога да следя какво правят всичките. Всъщност дори не знам името на тази. „Елизиан“ ли каза?
Улф кимна.
— Собственост на швейцарския ти клон.
— Добре. Сега ще се обадя на изпълнителния директор в Женева и бързо ще получа някои отговори. — Норт се поколеба за момент. — Може ли да стана и да използвам телефона?
— Къде е?
— Ей там, до Кет.
— Да.
Бил стана, отиде в дъното на пътническия салон и взе телефона.
Кет се помъчи да успокои ритъма на сърцето си и се вторачи в Бил Норт, който стоеше, сложил ръка на кръста си и издаваше заповеди на френски, настоявайки за незабавна среднощна връзка с изпълнителния директор. Норт я погледна, усмихна й се и отново съсредоточи вниманието си върху телефонния разговор. Кет плъзна очи по ушития му по поръчка костюм, помисли за частния му реактивен самолет на стойност трийсет и девет милиона долара и се запита какви ли други неща са купили парите на Норт.
Сетне си припомни снимката на Мелинда.
— Ще ми се обади след три минути.
Кет се изправи и спокойно тръгна към стола на Норт.
— Бил, през последния час събитията се развиха много бързо. Част от тях не дойдоха по сателитния телефон, затова се съмнявам дали си чул всичко.
Норт сви рамене и вдигна ръце.
— Не съм се опитвал да следя подробно нещата, Кет. Само се стараех да ти ги предавам.
Тя се усмихна и кимна.
— Оценявам това, Бил, и цялата ти помощ.
— Радвам се.
— А сега искам да ти кажа докъде сме стигнали с разследването. Както каза Кен, нуждаем се от помощта ти, за да получим информация от една от компаниите, но докато чакаме, може би ще ми помогнеш да изясним някои противоречиви факти.
— Разбира се. Какви са те?
Пред канапето имаше тежка орехова маса с ръчна резба и Кет внимателно седна на нея. Скръсти ръце и го погледна в очите. Кен мълчеше и ги гледаше.