На лицето на Бил се изписа паника, примесена с ярост. Очите му се стрелкаха ту към Кен, ту към Кет.
— Агент Бронски, ако така се отплащаш за усилията на един загрижен гражданин, никога вече няма да помагам на ФБР.
Тя поклати глава.
— Изненада ме, когато ми предостави толкова бързо самолета си, Бил. После разбрах, че си вицепрезидент на „Еърбридж“. По-късно открих, че ключът за някои от доказателствата за убийството на Мелинда е в твоите ръце.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
Изражението му беше подигравателно.
Кет въздъхна и се вторачи в дебелия килим, после отново го прониза с поглед.
— Бил, хайде да поговорим какво всъщност се случи с Мелинда Улф.
Той сви рамене и вдигна ръце.
— Чудесно! Щом си насочила оръжие към мен, може да говорим за каквото искаш, агент Бронски!
— Добре. Тогава да поговорим за процъфтяващия бизнес да осигуряваш с порнография един свят, който явно не може да й се насити.
— И за това ли съм виновен аз?
— Ти доставяш стоката, но бизнесът ти преминава границата, когато показваш деца, участващи в полов акт.
— Нито една от компаниите ми не…
— Млъкни! — грубо извика тя, после гласът й отново стана тих и сдържан. — Вече знаем, че компаниите ти са купували мръсните порнографски записи, правени от Брадли Лумин. Ти си осигурил хижата, защото специалните порнографски продукции носят страхотна печалба. Всичко е било бизнес. Лично ти предпочиташ да си с момиче, отколкото само да гледаш, но от друга страна си бизнесмен, а такива неща носят пари.
— Не знам някъде в моите компании да се правят такива продукции.
— Напротив. Разбира се, поддържал си дебел пласт изолация между себе си и оперативната страна, но един ден господин Лумин, който е работил по договор, отвлича неподходящо момиче. Вместо някоя непълнолетна уличница, която щеше да понесе унижението, да вземе парите и никога да не се оплаче, Лумин отмъква момиченце на име Мелинда. Тя не иска да се търкаля в мръсотията с отрепка като него. Лумин е идиот, педофил и страхливец. Изведнъж снимката на момиченцето, което е упоил и завързал в хижата ти в Мейн, се появява във всички новини на Източния бряг като жертва на отвличане и той изпада в паника. Изнасилва я и я бие, за да я накара да мълчи, после, когато му се струва, че я е убил, избягва. Посредникът ти нарушава всички правила, обажда ти се в Солт Лейк Сити и ти разказва какво е станало.
— Това са фантазии, Бронски!
— Има телефонни справки, Норт — възрази тя, доволна от въздействието на думите си. — И значи той ти разказва какво е станало в Мейн и заявява, че няма да отиде пак там. Дори се отказва да работи с теб и те предупреждава никога повече да не му се обаждаш. Ти не знаеш какво да направиш. Страхуваш се, че момиченцето може да е мъртво или да умира, затова отиваш в Мейн да се погрижиш за нещата и се озоваваш в хижата с Мелинда Улф.
— Какво! — изрева Кен. Кет бе прекалила с търпението му. Той тръгна към Норт, насочил револвера в главата му. — Искаш да кажеш, че този негодник е убил Мелинда?
— Успокой се, Кен — вдигна ръка тя. — Господин Норт има да ни разказва много неща. Нали така, Бил?
— Нямам представа за какво говориш, Бронски!
Кет се наведе към него.
— Бил си в хижата с Мелинда.
— Глупости! Никога не съм ходил там.
— И тя е била жива, когато си пристигнал, нали, Бил?
— Не съм бил там! По дяволите, какво трябва да направя, за да ми повярваш? Не съм ходил нито в Мейн, нито в Кънектикът. По онова време бях в Солт Лейк Сити. Мога да го докажа.
— Това не е… точно така, шефе — чу се глас зад тях.
Дейн Бейли бе застанал до вратата. Изглеждаше потресен. Бил Норт рязко се обърна към него.
— Що за глупости, Бейли?
Дейн държеше бордовия дневник.
— Тук пише всичко. Преди две години на вчерашния ден ти събуди Джеф и мен в два часа през нощта и ни накара да приготвим самолета за полет до Бостън. Спомням си го много добре, защото синът ми навършваше годинка. Трябваше да пропусна рождения му ден и адски ти се ядосах. Остави ни да чакаме в Бостън два дни и така и не обясни защо беше толкова спешно.
— Имах работа! — отсече Норт.
— Бил си там — намеси се Кет — и ще намерим колата, която си използвал, за да изхвърлиш тялото на Мелинда.
— Какво?
Кет отново седна на масата.
— Бил, ти ли отвлече и уби Мелинда Улф?