— Не, по дяволите!
— Бил, знам, че си бил в стаята с нея…
Той отвори уста да възрази, но тя го спря с жест. Лицето му беше тъмночервено.
— Знаем и можем да докажем, че си бил в хижата с Мелинда Улф, чието тяло по-късно беше намерено в една гора в Кънектикът. Тя е била жива, когато си отишъл там.
Норт понечи да каже нещо, после се отказа и Кет забеляза това.
„Добре. Движи се към ръба. Изгаря от желание да ми каже, че тя е била мъртва, когато е отишъл там.“
Кет доближи лице до него.
— Как си могъл просто да й направиш снимка, за да натопиш някой друг, и да я оставиш да умре?
Чу как Кен изстена като изтерзано животно, но вече не можеше да спре. Беше твърде близо до изтръгването на самопризнания от Норт.
Той клатеше глава, но на челото му бяха избили капки пот.
— Това е лудост! Що за тъпи въпроси? Не съм бил там, по дяволите!
— Застанал си там, в стаята, и просто си направил снимки! Тя се е нуждаела от помощ. Била е жива и е била измъчвана, течало й е кръв…
— Не!
— Какво „не“, Бил? Не беше ли жива?
— Казах, че не съм бил там.
Тя го гледа в очите няколко секунди, без да говори, сетне попита:
— Изнасили ли я, Бил?
Въздействието от думите й беше почти осезаемо. Той се отпусна на стола, сякаш го бяха ритнали.
— Изнасили ли я? — повтори Кет.
Кен отново изстена.
Норт не му обърна внимание и изкрещя:
— Не чукам малки момиченца!
— Тогава… защо си ходил там, Бил? Някой я е изнасилвал многократно. Или всяка година изнасилваш хиляди момиченца в качеството си на търговец на гнусотии?
— Не съм бил там! Лумин или някой друг го е направил.
— Стига, Бил! — изведнъж извика тя и скочи. — Разбери, че си разобличен. Защо не й помогна? Защо не спаси живота на това момиченце?
— Сигурна ли си, Кет? — сломен попита Кен.
Тя кимна, съзнавайки риска.
За миг настъпи пълна тишина. Норт понечи да каже нещо, отвори уста — и изведнъж Кен с гърлен рев се хвърли към него и напъха дулото на револвера в устата му.
— Ще ти пръсна скапания череп, ако не ми кажеш точно какво си направил с нея, кога, защо и как, копеле! Какво си направил с дъщеря ми!
Норт се задърпа, но Кен го държеше здраво. Кет хвана Улф за ръката и му направи знак да се отдръпне. Бавно и без желание той извади дулото на револвера от устата на Бил и отстъпи, сетне насочи оръжието към главата му.
— Това е смешно! — заяви Норт.
Кет отиде в ъгъла на салона, после се обърна към него.
Неочаквано зад тях се чу мъжки глас:
— Бил, сам ще трябва да поемеш този удар.
На прага бе застанал Рудолф Бостич. Окованите му в белезници ръце още бяха зад гърба.
— По дяволите, какво правиш тук, Бостич? — изръмжа Улф.
Бил Норт ги гледаше ужасено.
— Слушах до вратата — отговори прокурорът. — Не можех да повярвам, докато седях там, след като всички си отидоха и след като разбрах на кого е този самолет. От всички гнусни отрепки на планетата, познай кой да се появи на екзекуцията ми! Мръсникът, който ме натопи!
Норт поклати глава.
— Какви ги дрънкаш, Руди?
— Виждате ли? — усмихна се Бостич. — Той ме познава. Но моят добър стар партньор на голф вероятно не ви е казал, че аз съм почитател на обикновени порнографски снимки на пълнолетни жени, а не на деца. Не ви е казал, че самият той е записал онези детски порнографии в компютъра ми, наред със снимката на дъщерята на командира. Мислел е, че ще кажа на съдията в Кънектикът, че Бил Норт е източникът на информацията за Лумин. Но моят приятел може би не знае, че вече няма власт над мен, защото и без това съсипа живота ми.
Норт го гледаше паникьосан.
— Не подозирах, че е замесен в убийството на момичето на Улф — продължи Бостич, — но докато стоях тук и слушах разпита, нещата започнаха да идват по местата си. Ще свидетелствам срещу този боклук с всички подробности, които знам. Той е записал онези мръсотии в компютъра ми без мое знание. Наистина го купих нов, въпреки че ти не ми повярва, Кет. Заплаши ме, че ще ме съсипе, и аз излъгах съдията, за да защитя себе си и него. Но нямах представа, че е пряко замесен в убийството на момичето.
— Не съм замесен, шибан идиот! — изръмжа Норт.
Кет се обърна към Бостич.
— Излезте. Веднага. Седнете долу на стъпалата.
Той сви рамене и излезе.