Бил шумно изсумтя.
— Добре, Бронски. Мисля, че за днес свършихме с разпитите. Ще се обадя на адвоката си и ще дам под съд ФБР за тормоз.
— Ако желаеш адвокат, трябва да поискаш разрешение от похитителя, бащата на Мелинда, а аз мисля, че той предпочита да чуе обясненията ти сега.
Кен кимна. Устните му бяха побелели.
Кет наведе глава и преплете пръсти.
— Както вече казах, хайде да поговорим какво всъщност се случи, Бил. Не си я отвлякъл, дори не си я изнасилил. Отишъл си да разчистиш сцената и да заличиш доказателствата и връзката си със случая. Но всички са знаели, че момичето е отвлечено, затова някой е трябвало да бъде осъден, инак следата е можела да доведе до теб. Докато си пътувал от Бостън към Мейн, обезумял от страх, си мислел как да запишеш доказателствата в компютъра на Лумин. Това е изисквало снимка на момичето. От друга страна, Лумин я е отвлякъл, изнасилил я е, оставил я е да умре и трябва да поеме удара. Намираш фотоапарат „Полароид“ и пристигаш в хижата. Очакваш да видиш труп. Виждаш осакатено момиченце, завързано за стол. Изглежда мъртво. Нямаш представа какво би направил, ако още е жива, затова предпочиташ да мислиш, че е мъртва. Правиш снимките, които са ти необходими, мяташ я в багажника на колата, отиваш в гората и я хвърляш там.
— Не съм…
— Млъкни! — извика Кет. — Просто стой и слушай, защото дори и ти не знаеш края на историята.
Той се опитваше да я гледа гневно, но ръцете му трепереха.
— Повредил си електрическата ограда. Затова знаем кога и къде е станало това. Влязъл си в гората, занесъл си я навътре в шубраците и си изкопал гроб.
Кет чу сподавеното ридание на Кен, който не знаеше това.
Тя продължи с тих и напрегнат глас:
— Заровил си тялото и си заминал. Изчистил си колата, зарязал си я и си се върнал на самолета си. Това се случи в действителност, нали?
— Върви по дяволите, Бронски! Кой ще повярва на фантазиите ти?
— Добре, Бил. Тогава да извадим още карти на масата. Беше ли мъртва, докато я караше към Кънектикът?
Той изсумтя и поклати глава, но тя видя, че решителността постепенно го напуска.
— Изгаряш от желание да ми кажеш, че е била мъртва, но така и не си проверил. Само си предположил.
— Защо измъчваш нещастния й баща? — попита Норт.
— Не аз, а ти го правиш.
Кет се обърна към Кен, опитвайки се да прецени колко сили са му останали. Той пое дълбоко дъх и й кимна да продължи.
Тя отново погледна Норт.
— Бил, когато е починала, Мелинда е била на неколкостотин метра от мястото, където си я заровил. И знаеш ли защо?
Той я погледна в недоумение.
— Защото е пълзяла дотам. Разбираш ли, погребал си живо малко момиченце.
Кет изчака, докато думите стигнат до съзнанието му. Лицето на Норт помръкна.
— Била е в безсъзнание от наркотика, който й е дал Лумин, но е била жива, когато си я заровил в земята, Бил.
Той изпъшка. Лицето му се сгърчи.
Кет продължи:
— По-късно, дълго след като ти си си тръгнал, Мелинда Улф дошла в съзнание. Била на шейсет сантиметра под земята и устата й била пълна с пръст. Задъхвайки се, тя започнала да рови и да копае с пръсти, докато стигнала до повърхността. За щастие, не си бил хвърлил много пръст. Била е жива, Бил. Погребал си я жива, а тя се измъкнала и пълзяла неколкостотин метра, после умряла от загуба на кръв, изтощение и вследствие на насилието.
Очите на Норт станаха огромни. Устата му се отвори и затвори, без да издаде звук. Очите му се стрелкаха ту към нея, ту към Кен. Накрая той пресекнато каза:
— Потресен съм… да чуя какво е преживяло горкото момиченце. Но вие грешите. Аз… нямам нищо общо с това.
— Отричането ти е достойно за съжаление, Бил. Истината е изписана на лицето ти и имаме доказателства.
Той остана неподвижен.
Кет хвана дясната му ръка, разпери пръстите и проследи очертанията на малкия му пръст. Норт я наблюдаваше с нарастващо безпокойство.
— Чупил ли си пръста си като дете, Бил?
Той се поколеба, после кимна. Беше напълно объркан.
— Да. Зарасна накриво.
— Около кокалчето са останали отличителни очертания. За пръв път ги забелязах в Солт Лейк Сити. Спомняш ли си как обсъждахме по сателитния телефон снимката, която си записал в компютъра на Бостич? Е, Бил, искаш ли да разбереш откъде знам тези неща? И как да убедя без никакво съмнение съдебните заседатели? Увеличих снимката, за да видя ръката, отразена в стъклото на прозореца. В тази ръка имаше нещо характерно и накрая разбрах какво е то. Малкият пръст има своеобразна извивка. Бях я видяла с очите си преди няколко часа, защото това е твоята ръка, Бил.