— Това е най-заплетената ситуация, която съм виждала. Знаете, че прокурорът реши да не го обвинява във въздушно пиратство, нали?
Той кимна.
— Да, но не разбрах защо.
— Нямаше друг избор — отговори Кет. — Не е за вярване, но авиокомпанията отказа да признае, че Улф не е имал разрешение да прелети над Юта, Колорадо, Телърайд и Аризона!
— Шегуваш се!
— Съвсем не. Според закона не можеш да отвлечеш самолет, който имаш пълномощие да управляваш. Юрисконсултите взели решението въз основа на проявена небрежност, каквато предпочитат да признаят. След публичния изблик на съчувствие към Улф те явно не искат да поемат отговорността да изложат един от пилотите си на риска да бъде осъден на смърт.
Директорът на ФБР поклати глава в недоумение.
— Чух, че никой от пътниците няма да подаде оплакване срещу него.
— Нито един. Това е поразително. Много от пътниците, които вероятно щяха да съдят „Еърбридж“ за психически тормоз и безразсъдно застрашаване на живота им, са написали вълнуващи писма, в които молят за снизходителност. Улф трябваше да бъде обвинен във всички смъртни грехове, но нещата се сведоха до решението на съдията в Денвър.
— И какво е то?
— Ще бъде обвинен във въоръжено нападение — до двайсет години затвор. Присъдата ще бъде произнесена идната седмица. Разбира се, Улф получи най-тежкото наказание за един пилот. Никога вече няма да лети. Федералното авиационно управление отне разрешителното му и няма шанс да му го върне.
— Голяма трагедия, Кет, няма що! — Той тресна на бюрото папката, която държеше — на корицата беше написано името й. — Но какво ще правим с теб?
— Господин директор, аз…
— Млъкни и ме чуй. Някои от момчетата са доста настроени срещу теб, но главно защото им открадна славата. — Той се усмихна и посочи папката. — Всъщност колегите ти сериозно препоръчаха да бъдеш уволнена за неподчинение или най-малкото временно отстранена от длъжност, да бъдеш понижена и да минеш повторно обучение.
Тя се навъси.
— Очаквах го.
— Но… президентът не би подкрепил това и откровено казано, аз също.
— Значи…
— Значи ще ми се закълнеш, че поне ще се опиташ да спазваш правилата за в бъдеще. Знаеш ли, трябват ми повече хора като теб — хора, които отказват да ограничат мисленето си по време на криза и могат да взимат правилни решения в опасни ситуации.
Федерален областен съд, Денвър, Колорадо — След една седмица
— Подсъдимият Улф, станете.
Гласът на съдията прогърмя в препълнената съдебна зала. Кен неволно потрепери, премести стола си няколко сантиметра назад и се изправи.
Съдията нагласи очилата си и погледна листа в ръката си.
— Подсъдимият Улф, вие сте се признали за виновен по всички обвинения и дори сте отказали същите да ви бъдат прочетени. Така ли е?
— Да, Ваша Чест.
Кен усети, че стомахът му се свива, и се изненада. Мислеше си, че от известно време не изпитва нищо. Нямаше причина да се страхува от присъдата. Щеше да прекара остатъка от живота си в затвор — или на федералното правителство, или в този на собственото си съзнание. Имаше ли значение?
Но въпреки това сега го беше страх.
— Подсъдимият Улф, този съд е призван да налага справедливи наказания за нарушаване на закона. Вие с готовност се признахте за виновен по всички обвинения, предявени от прокурора. Престъпленията са сериозни, но аз напълно съзнавам подробностите на изчерпателния, и бих добавил, много прочувствен предварителен доклад, представен на съда от правителството. Знам, че сте загубили професията си на пилот, при това завинаги. — Съдията замълча и погледна Кен в очите. — И така, съдът постановява да бъдете настанен в психиатрична клиника за шестмесечно лечение и при благоприятен резултат от терапията налагам присъда от десет години… условно.
Съдията свали очилата си, въздъхна и продължи:
— Командире, за вашето поведение не може да бъде намерено оправдание, но съм убеден, че не сте заплаха за обществото. Вече сте загубили много повече, отколкото този съд може да ви отнеме. Ако спазвате ограниченията, които ви се налагат, няма да бъдете лишен от свобода.
Кен кимна. Лицето му беше мокро от сълзите, които се срамуваше да пролее. Накрая, стиснал очи, той успя да промълви:
— Благодаря ви, Ваша Чест.