Съдията разпусна заседанието, стана и вместо да тръгне към вратата, отиде при Кен и сложи ръка на рамото му.
— Командире?
Улф отвори очи и го погледна.
— Да, Ваша Чест?
— Прочетох какво ви е казала агентката на ФБР в самолета. Момиченцето ви наистина не би искало да се предавате. Агент Бронски е права, командире. С молбите си за снизходителност съгражданите ви ви дават още една възможност да допринесете нещо повече в името на дъщеря си. Не удавяйте този шанс в самосъжаление. Светът е извратен и се нуждае от помощ.
Съдията стисна рамото му за последен път, обърна се и се отдалечи.