— Обажда се Кет Бронски. На път съм за летището.
— Добре. Кога ще бъдеш там?
— След десетина минути. Какви са последните новини? Знаем ли нещо за похитителя?
Агентът я информира какви са исканията, за странната разходка из Монюмънт Вали и как командирът е оставил помощник-пилота в Дуранго.
Кет вдигна вежди в недоумение.
— Оставил е помощник-пилота?
— Да. А похитителят явно е изритал и един друг пилот, от пътниците.
— Странно. Може би похитителят също е пилот и не иска компания.
— Не знам, Кет. Опитваме се да говорим с помощник-пилота.
— Можеш ли да ме свържеш с него и с пътника щом стигна в командния пост?
— Би трябвало да мога.
— Много е важно е да получа идентификация и профил на заподозрения.
— Да, но в момента нямаме представа кой е той. Командирът не го е описал. Знаем само, че е мъж.
— Отправил ли е заплахи?
— Има пистолет.
— Провери с какъв военен арсенал ще трябва да работя. Има ли в района изтребители, ако ни потрябват?
— Аз ръководя операцията, Кет. Знаеш каква е ролята на лицето, водещо преговорите. Ще извършим всичко съобразно стандартните процедури и аз и колегите от ФБР ще ти помагаме.
„И ще чакате да поемете контрол, ако прецените, че се провалям“ — помисли тя.
— Добре. Нека някой да ми даде предавател, щом пристигна в командния пост. Тогава пак ще ти се обадя.
— Разбрано. Ще говорим отново след няколко минути.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 11:29
Старшата стюардеса забърза към задната част на салона и това уплаши всички пътници. Очите й бяха широко отворени от страх, челото й смръщено, а държането й показваше, че няма да спре, за да отговаря на въпросите им.
Анет стигна до Кевин и Бев и ги дръпна в отделението за екипажа за бързо съвещание.
— Не можах да чуя гласа на похитителя и нямам представа с кого имаме работа, но подозирам, че е младият пилот, който влезе при Кен. Казва се Джони Бек. Съпругата му е Нанси. Седи на място 18-Е.
Бев се ококори.
— Шегуваш се!
Анет поклати глава.
— Аз им помогнах да пренесат ръчния си багаж, Анет. И двамата бяха много мили.
— Може да е било преструвка. Пък и къде е той?
— Възможно ли е да сме го оставили в Дуранго? — попита Кевин.
— Как? Доколкото знам, не е слизал от самолета.
— Но съпругата му беше обезумяла — възрази Бев. — Мислеше, че е слязъл. Нали затова ти се обадих. Преди минута тя много се уплаши, като чу, че сме отвлечени, и не знаех какво да й кажа. Страхува се, че съпругът й може да е в пилотската кабина и да е в опасност.
Тримата погледнаха към Нанси Бек.
— Или още е в пилотската кабина и го държат на прицел, или… — почна Бев.
— Кен каза, че Джон Бек е при него. После, когато попитах дали Бек е похитителят, прекъсна връзката. Сигурно е той — рече Анет.
Кевин стисна зъби.
— Стига да успеем да отворим вратата, ще го хвана.
— Това не е наша работа! — сгълча го Анет и веднага съжали за тона си. — Извинявай, Кевин. Но не бива да се правим на Рамбовци.
— Анет, видя ли колко близо минахме до Митънс? — попита той.
Тя кимна.
— Разминахме се на косъм — добави Бев. — Ако принуждава Кен да лети толкова ниско, ще ни убие и без взрива си.
Тримата се умълчаха, после Анет каза:
— И така, ако Бек е в самолета, значи той е похитителят… Ако е останал в Дуранго, авиокомпанията би трябвало вече да знае за това и на борда се е вмъкнал някой друг.
— Сигурно — каза Кевин. — Преброих пътниците. Никой друг не липсва. Или е той, или някой се е качил в Дуранго.
— Какво ще правим, Анет? — попита Бев.
— Вие двамата дръжте положението тук. Аз ще използвам някой от телефоните в седалките и ще се обадя на компанията.
Кевин кимна.
— Кен е опитен. Ще съумее да ни запази в безопасност.
Анет се поколеба и той забеляза това.
— Какво има, Анет?
Тя тръсна глава, сякаш се опитваше да се освободи от паяжина.
— О, нищо.
— Хайде, кажи. Нещо ти хрумна. Видях.
Тя го погледна, сетне погледна Бев.
— В Колорадо Спрингс се случи нещо, което ме озадачи.
И им разказа за реакцията на командира при споменаването на името на Рудолф Бостич, преди да излетят.