— Ами… той е един от пилотите. Какво имаш предвид?
— Мисля, че знаеш, Стив. И двамата сме наясно, че в случая имаме сериозни притеснения. Познавам Кен и го уважавам, но е факт, че той е много напрегнат и аз не разбирам защо.
Той разпери ръце.
— Джуди… Преди да го назначат тук, Улф мина през ада. Хайде да оставим това, а? Има неща, които не са свързани със случилото се, и те са причината за поведението му.
— Какви неща, Стив?
Кобърг вдигна очи към тавана, изсумтя, после я погледна.
— Неща, които ме помоли да не разпространявам в тази компания. Неща, причинили му огромна болка. Неща, които не са твоя работа.
Тя замислено се вторачи в обувките си, после изведнъж вдигна глава.
— Питам се дали тези неща, за които не знаем, могат да обяснят странното му поведение.
Кобърг отново въздъхна отчаяно.
— Знам, че е малко особен, но какво общо може да има това с… отвличането?
— Помощник-пилотите се оплакват от него, нали?
— Знаеш, че не мога да обсъждам подобна информация.
— Стив, разговарях с няколко пилоти, които са летели с Кен. Всички казват, че го бива и прави всичко като по учебник, но ги побърква. Ще ми кажеш ли, че не си забелязал това?
— Непрекъснато взимаме някакви мамини детенца, които се оплакват от командирите си. Не го ли знаеш?
— Знам го, но знам и че има постоянен поток разтревожени пилоти, които ти казват същото като на мен. Описват го като много сдържан, разсеян и непоследователен. Не отговаря на повикванията по радиото и изпада в различни настроения. Не може да се разчита на него, защото внезапно се обажда, че е болен. Това едва ли е нормална характеристика. Чувал си тези неща, нали, Стив?
Той въздъхна. Лицето му се натъжи.
— За бога, Джуди, той наистина е потиснат.
Кобърг се обърна, бръкна в джобовете си и се вторачи в дъното на коридора. Наведе глава, сетне погледна Джуди и тихо каза:
— Преди четири години Кен загуби съпругата си. При автомобилна злополука. Преди две години единственото му дете, единайсетгодишна дъщеричка, беше отвлечена, изнасилена, измъчвана и убита в Кънектикът. Оттогава той страда денонощно. Загубил е всичките си близки на този свят и има право да е такъв, какъвто е.
Джуди го гледаше с отворена уста и ококорени очи.
— Боже мой!
— Кен искаше да избегне точно такава реакция тук, сред колегите. Затова ме помоли да не казвам на никого.
— Знаеше ли това, когато го назначи?
Той кимна.
— Повечето. Той беше пилот в една източна авиолиния. Част от империята на Дейвидсън. Нали го познаваш?
Тя кимна. Дейвидсън беше известно име в света на авиационните линии, а освен това и един от най-големите акционери в „Еърбридж“.
— Господин Дейвидсън ми се обади лично и ми разказа историята. Обясни, че убиецът бил освободен заради техническа подробност. Притеснявал се, че Улф живее там, в Кънектикът. — Кобърг млъкна за миг, сетне продължи: — Помоли ме да намеря място за Кен Улф в „Еърбридж“ и ми изпрати служебното му досие. Не видях причини да откажа.
Джуди го погледна изпитателно.
— Ходил ли е при психиатър, Стив?
Той за пореден път въздъхна.
— Джуди, Кен е отличен пилот, а ние се нуждаем от такива. Винаги, когато анулираме някой полет, трябва да отговарям аз, защото не мога да назнача достатъчно пилоти заради жълтите стотинки, които плащаме. Не ме интересува дали някой от пилотите ходи при психиатър, щом върши работата си. Това е личен проблем.
— Личен проблем?
— Да, по дяволите!
— Но, Стив, в случай че не си забелязал, той кара нашите самолети. Вози нашите пътници. Някой проверил ли е дали Улф получава психиатрична помощ?
— Този разговор води ли донякъде? — изсумтя Кобърг.
— Да.
— Докъде?
— Как се е качил на борда похитителят, Стив?
Той се вторачи в нея, после сви рамене.
— Защо питаш мен, Джуди? Ти ни разказа какво се е случило.
Тя поклати глава.
— Казах ви само онова, което ми съобщиха. Самолетът неочаквано се приземил в Дуранго и явно е бил управляван от някого, докато помощник-пилотът е слязъл да изпълни странна поръчка. Пътник, който по една случайност е бил единственият друг пилот на борда, също е бил свален от самолета.
— Е, и?
— Кен Улф е най-проблематичният ни служител. Досието му с тревожните данни за непоследователно поведение вероятно е доста дебело.