Джак Уолас сви рамене. Джуди започна да барабани с пръсти по масата, сетне каза:
— И така, господин Уолас, казвате, че информацията, която имаме от наблюденията върху екипажа, не трябва да се докладва, следователно…
Той удари с юмрук по масата и я прекъсна.
— По дяволите, госпожице Смит, няма информация, след като не сте реагирали официално. Разбирате ли? Ако сте знаели, че командирът има истински, не спекулативни, емоционални проблеми, които несъмнено се отразяват върху способността му да управлява самолета, би трябвало веднага да го оставите на земята. Така ще каже съдът. И съдебните заседатели. Това ще раздухва и пресата, дори ако всичко завърши благополучно и от главите на пътниците не падне и косъм. Щом не можете да решите какво в командира ви се струва достатъчно смущаващо и не сте предприели официални действия, значи не сте видели нищо и няма какво да докладвате. Ясно ли е? Тук всичко е черно и бяло. Няма място за сиво.
— Но ако някой официално ни попита как е изглеждал тази сутрин? — попита Джуди, като го погледна враждебно.
— Кой?
— Например от Федералното авиационно управление. Или от ФБР. Или в съда, докато сме под клетва.
Уолас се вторачи в нея със смесица от враждебност и презрение, сетне бавно, като внимателно подбираше думите си, каза:
— Никога не бих ви посъветвал да лъжете, госпожице Смит. Не забравяйте това. Но ще настоявам да бъдете абсолютно, твърдо сигурни, че онова, което казвате под клетва, се основава на солидни факти, а не на различни мнения или на случайни наблюдения.
Стив Кобърг неспокойно се размърда и рече:
— А писмените доклади от други пилоти?
Уолас го погледна замислено, усмихна се, наведе глава, после се вторачи в него с такава съсредоточеност, че главният пилот трепна.
— Какви доклади, командире?
— Ами… — започна Кобърг, но Уолас веднага го прекъсна:
— Ще бъда много изненадан и обезпокоен, ако вие или шефката ви допуснете подобни доклади да бъдат намерени сред официалната документация на авиокомпанията. Убеден съм, че ако следобед се кача в кабинетите ви, няма да намеря такива доклади, нали?
Уолас прикова с поглед Стив Кобърг, който след няколко неловки секунди преглътна и кимна.
— Добре — продължи адвокатът. — С това въпросът е приключен. Имаме самолет, контролиран от неизвестен похитител, който явно със сила е преодолял разумната съпротива на един от най-добрите ни пилоти. Трябва да се съсредоточим единствено върху това.
8.
Централата на Си Ен Ен, Атланта — 11:40
Режисьорът се наведе над вътрешния телефон и каза на водещия:
— Връзката с Билингс прекъсна. Не можем да направим нищо, освен да чакаме да ни се обади отново. Имаме негов кадър от видеокасетата, която остави… и ще пуснем пак аудиозаписа.
Един глас отляво привлече вниманието му.
— Ето я снимката. Подходяща ли е?
— Да, пусни я.
В студиото говорителят вдигна глава и се вторачи в камерата, която предаваше на живо.
— Имаме изключителна новина, която започнахме да предаваме преди по-малко от петнайсет минути. Отвлечен е пътнически самолет на авиолинии „Еърбридж“, движещ се по маршрут Колорадо Спрингс — Финикс, със сто и трийсет пътници на борда. Там е и кореспондентът на Си Ен Ен Крис Билингс, който поддържаше връзка с нас по телефона, но преди пет минути линията прекъсна.
Екранът показа снимка на Крис и гласът му изпълни апаратната. Той разказа за непредвиденото отклонение в Дуранго, за странното и страшно ниско прелитане над Монюмънт Вали и за внезапното съобщение, че самолетът е отвлечен.
— Засега никой на борда не знае какво иска похитителят нито кой е той. Никой не видя нищо необичайно преди потресаващото съобщение. Командирът каза, че похитителят го заплашва с пистолет, а в багажното отделение има чанта с експлозиви. Ето част от съобщението на командира на полета.
Билингс пусна записа, който бе направил на портативния си касетофон.
— „Казва, че след малко ще съобщи какви са исканията му, но ми заповяда през това време да летя към Солт Лейк Сити…“
После отново се чу гласът на Крис.
— Преди всяко изречение командирът спира, за да чуе заповедите на похитителя. Най-интересното беше, когато спомена, че знае какви са исканията му.