Отговорът последва чак след трийсет секунди.
— Попитах го. Отговори, че иска любов, милосърдие и мир, агент Бронски… Убийците да бъдат екзекутирани заради престъпленията си, педофилите — заключени там, където няма да нараняват малки момичета и момчета, прокурорите лъжци — разобличени и… Какво беше последното?… А, да. Иска глупавите съдии, които обичат престъпниците, да бъдат лишени от правото да практикуват професията си. Всичките му искания били изпълними. Безопасността на пътниците зависела от това дали инструкциите му ще бъдат изпълнени до една… Моля?
Чу се мърморене — командирът държеше бутона на предавателя натиснат.
„Браво, командире — помисли Кет. — Може би и аз ще чуя какво казва похитителят.“
Другият глас беше твърде неясен и далечен, но все пак се чуваше.
— Агент Бронски, той каза да ви предам, че няма какво да губи, и да го смятате за напълно безразсъден. Въоръжен е и държи електронен спусък на бомба. В багажното отделение има експлозив. Щял да дава нарежданията си едно по едно и ако не се съгласите да ги изпълните, ние… сме мъртви.
Кет кимна. Стандартната тактика. Още в началото похитителят заплашва с насилие, за да установи господство над ситуацията.
— Ще се постараем да изпълним всичките му указания и ще ви информираме точно какво правим. Стъпка по стъпка. Ще дадем на похитителя каквото иска, стига той да покаже добра воля постепенно да пусне пътниците и екипажа и никой да не пострада. Общото ни желание е да приключим с тази история бързо и без жертви. Мислите ли, че той разбира всичко това?
След миг Кен отговори:
— Да, но всякакви номера или опити за измама щели да бъдат фатални. Ако го свържете с някой друг вместо с главния прокурор, той ще задейства спусъка и ние… Не обичам тази дума, но се налага да я употребя… ще бъдем изпечени.
— Ясно. Уверете го, че няма да се отметнем от думата си, нито от споразумението, което постигнахме. Сделката си е сделка и пълното доверие в американското правителство ще я подкрепи. Но той трябва да се съгласи да чака и да каже, ако нещо го притеснява. Никой няма да ви преследва, но може да се случи нещо непредвидено, което да го уплаши, и ние трябва да имаме възможност бързо да му го обясним. Ще се съгласи ли първо да пита за всичко, което не разбира напълно?
— Каза, че да.
— Добре. Знам, че летите насам. Ще поговорим повече, когато кацнете, но бих искала да разбера какво точно иска да направим първо?
— Дайте ми някакъв телефонен номер при вас. Иска да ви се обадя от клетъчен телефон.
Кет погледна техника, който написа местния код и номера на телефона, после го прочете по микрофона.
— Ще ви се обадя.
След минута, която й се стори цяла вечност, съответната линия светна и Кет грабна слушалката.
— Агент Бронски.
— Значи сделката е следната. Първата инструкция е ФБР да отиде в един фургон в паркинг в южната част на Денвър и да арестува обитателя му.
Кет записа адреса.
— Добре. Но ако там намерят повече от един човек?
— Чакайте малко.
Тя сложи ръка на слушалката и се обърна към техника.
— Записваш ли?
Той кимна, а командирът отново се обади.
— И така, той казва да се молите да намерите там само един човек. Ще търсите едър набит мъж. Всеки друг би бил жертва на отвличане.
— Добре.
— Заподозреният трябва официално да бъде арестуван и да му бъдат предявени федерални обвинения в отвличане и убийство. След час и нещо да се свика федерален съд, който да издаде официална присъда. Да бъде гарантиран пълен процес. Ако искате хората на борда на този самолет да оцелеят, трябва да изпълните всичко това.
— Ще ни каже ли името на човека, когото иска да арестуваме?
Настъпи мълчание, което продължи няколко секунди.
— Каза ми да повторя, че в онзи фургон има само един човекоподобен организъм. Когато го арестувате, ще ви даде по-нататъшни обяснения и инструкции.
— Може ли да ни каже кого е отвлякъл и убил онзи мъж?
— Не. Когато го арестувате.
Кет погледна Франк Ботъл, който вече се бе обадил по отворената линия на ФБР. Той вдигна вежди и сви рамене — сигнал, който тя разбра много добре. Можеше да стане, можеше и да не стане. А през това време тя да увърта и да изчаква.