— Усещаш ли? — попита угрижено Улф.
— Кое?
— Вибрациите? Леки са, но постоянни.
Дейвид наклони глава и затвори очи за няколко секунди, опитвайки се да долови нещо нередно. После ги отвори.
— Не усещам нищо необичайно, но… нещо като стържене ли?
Кен кимна.
— Да, но много слабо. Чува се на няколко секунди. Ето! Сега усети ли?
Дейвид се притесни.
— Не… Всъщност…
— Нещо като стържене или триене.
— Да. Сега го усетих — отговори Гейтс.
Улф се наведе над централното контролно табло, за да види показанията за двигателите, после вдигна глава.
— Отиди отзад и без паника погледни двигателите през прозорците. Огледай и предната част, и опашката и провери дали има нещо необичайно.
Дейвид кимна и бързо излезе. Кен извади наръчника със списъка на авариите, отвори го на „Предпазно изключване на двигателя“ и прочете указанията. Протегна ръка и затвори клапана на десния двигател. Сетне посегна към командното табло и с едно-единствено движение дръпна лоста до положение „Изключено“. След трийсет секунди помощник-пилотът се върна.
— Какво стана?
Лицето на Кен беше разтревожено.
— Веднага щом излезе, температурата започна да се покачва над нормалната граница. Няма силни вибрации, но налягането на горивото спада. Наложи се да изключа двигателя.
Дейвид седна на мястото си и бързо си сложи слушалките. Никога не му се беше налагало да изключва двигател.
— Да обявя ли аварийна ситуация?
— Не, ти управлявай — каза Улф. — Това е твой полет. Аз ще се заема с радиовръзката и ще обявя аварийна ситуация.
— Връщаме се в Колорадо Спрингс, нали?
Кен поклати глава.
— Вече сме близо до Дуранго, ще кацнем там.
Гейтс го погледна с недоумение.
— В Дуранго имаме ли база за поддръжка?
— Ние не. Но има други, не наши.
— Тогава програмирай компютъра по посока Дуранго. И поискай разрешение за кацане.
— И да обявя аварийна ситуация?
— Да. После съобщи на пътниците и се свържи с компанията.
Кен кимна и натисна бутона на предавателя.
В задната част на пътническия салон Кевин Ларимър гледаше какво прави помощник-пилотът. Видя го да се навежда над пътниците, за да погледне дясното крило, и усети моментното отклонение на самолета. После помощникът се обърна и бързо се върна в кабината.
Боингът отново се отклони. Кевин погледна колежката си Бев Уишарт и вдигна вежди в недоумение. Тежката количка с напитките, които зареждаха, се откачи и бавно тръгна към вратата. Бев я хвана и тихо изруга. Натисна крачната спирачка, погледна Кевин, намръщи се и подхвърли:
— Въздушна яма или демонстрираме нова техника?
Кевин се усмихна и посочи към пилотската кабина.
— Сигурно го клатушкат нарочно.
Бев отметна коси и се засмя. Беше хубава, приятно закръглена блондинка, омъжена за пилот от „Американ Еърлайнс“ и следователно — недостижима, макар че Кевин тайно копнееше за нея през цялото им многогодишно приятелство. Най-красивото в нея бяха огромните очи, които изглеждаха постоянно учудени. Той осъзна, че в момента те са вторачени в него, и се стресна.
— Какво става, Кевин?
— Ей сега ще проверя.
Той посегна към вътрешния телефон и в същия миг от радиоуредбата се разнесе гласът на Кен Улф:
— Драги пътници, тук е пилотската кабина. Може би преди минута сте усетили леко наклоняване встрани.
Гласът беше плътен, спокоен и вдъхващ доверие.
— Временно изключихме десния двигател заради показанията на уредите, които може и да не са точни. Когато не сме сигурни, предпочитаме да действаме предпазливо и аз правя точно това. Няма за какво да се притеснявате, но за всеки случай ще кацнем в Дуранго, Колорадо, и ще видим какъв е проблемът. Ще продължим да ви информираме, но през това време искам да останете на местата си. Този самолет може безпрепятствено да кацне и да излети и с един двигател, но едва ли бихте желали да летим, без да проверим дали няма нещо нередно.