Диспечерски център на авиолинии „Еърбридж“, Международно летище, Колорадо Спрингс — 10:45
Джуди Смит чу как нещо се строши и вдигна глава. Върни Гарсия скочи и широко отворил очи, размаха като обезумял ръце, за да я повика. Тя бързо се приближи до него. Той закри с ръка слушалката и хвърли бърз поглед към счупената чаша на пода. Лицето му беше пребледняло.
— Джуди, имаме много голям проблем. „90“ е излетял без помощник-пилота.
Джуди се стъписа. Гарсия сигурно бъркаше нещо?
— На летището в Дуранго няма база за поддръжка — продължи Върни. — Разговарях по телефона с помощник-пилота. Изпаднал е в паника.
— Но как е станало това? Няма начин.
— Не се шегувам, Джуди. Вземи слушалката.
Тя вдигна телефона.
— Говори ръководителят на „Контрол полети“. Кой се обажда?
— Помощник-пилот Дейвид Гейтс.
— Къде се намираш?
— На летището в Дуранго. Самолетът излетя без мен. Доколкото ми е известно, единственият пилот там е командирът, но нямам представа защо е заминал, освен ако не е бил принуден.
— Принуден? Искаш да кажеш отвлечен?
— Ами, не виждам друго обяснение.
Гласът му беше измъчен, дори паникьосан. Младият пилот задъхано почна да разказва какво е станало.
— Чакай малко. На летището не е имало механик, така ли?
— Има, но този Гюс, когото трябваше да повикам, е починал преди няколко години.
— Казваш, че е бил оставен и още един пътник?
— Да. След малко ще ти дам да разговаряш с него. Съпругата му е в самолета и той е много притеснен.
— Кога излетя самолетът?
— Преди пет минути.
— Почакай. — Джуди се обърна към Гарсия. — Свържи се с центъра в Албакърки. Разбери дали поддържат връзка с „90“ и накъде се е отправил. Искам да говоря с диспечера.
— Разбрано.
Върни започна да набира номера, а Джуди поднови разговора си с потресения Дейвид Гейтс.
— И така, Дейвид. Забеляза ли нещо, по което можеш да съдиш, че някой се е промъкнал на борда?
— Не. Самолетът вече излиташе. Но около сградата на летището няма охрана. Може някой да се е качил. Не попитах наземния персонал.
— Дейвид, това е много важно. Какво точно те кара да мислиш, че самолетът е бил отвлечен?
— Няма друго логично обяснение. Никой нормален човек не би излетял с боинг, който се управлява от двама пилоти, освен ако не е бил принуден да го направи.
Джуди трескаво обмисляше различни вероятности. Помощник-пилотът имаше право. Нямаше друго смислено обяснение. Имаха огромен проблем.
— Какво да направя? — попита Гейтс.
— Кажи ми номера на телефона, от който се обаждаш, и стой там… И още не казвай на никого за това.
— Не се притеснявай. Ще мълча. Искаш ли да говориш с пътника, който също беше оставен?
— Ще му се обадя по-късно.
— Добре, но той е много разтревожен.
Джуди остави слушалката и погледна Върни Гарсия, който оживено говореше по телефона. Неколцина диспечери, които не бяха дежурни, се бяха събрали и се опитваха да разберат какво се е случило.
— Джим, свържи ме с ФБР — каза тя. — Джери, отиди до бюрото ми, извади наръчника за аварийни процедури и прочети глава „Отвличане“. Рашид, имаш ли работа?
— Не. Какво да направя?
— Обади се на главния пилот, в оперативната служба и на шефовете. Разкажи им всичко.
— Кое, Джуди? Не знам какво става.
— О, съжалявам. Моля, съберете се всички да чуете какво ще ви кажа…
Контролен център за ръководство на въздушното движение, Албакърки — 10:50
Диспечерката от контролния център за ръководство на въздушното движение Авис Беир отпи глътка кафе и провери височината на полет 90 на „Еърбридж“. Както му беше разрешено, пилотът се бе издигнал на шест хиляди метра над зоната между северозападен Ню Мексико и североизточна Аризона и се обади с обичайния безизразен плътен глас. Стори й се странно, че аварийното приземяване в Дуранго е приключило толкова бързо, но поне самолетът беше проверен и отново летеше.
Авис сложи пръст на бутона на предавателя и в този момент прозвуча алармата. В същия миг започна да свети и малкото фосфоресциращо информационно блокче до изображението на боинга на „Еърбридж“. Показваше код, който виждаше за пръв път в практиката си.