SHRDLU2.
Това й беше познато, но откъде? Адресът по електронната поща беше достъпен чрез главен доставчик на услуги по Интернет, но можеше да принадлежи на всеки, който имаше портативен компютър и можеше да отделя по няколко долара месечно, за да си купи такъв адрес.
„Дали Бостич е взел под наем свой личен таен адрес?“ През съзнанието й мина една още по-обезпокоителна реалност. Човек като него може и да не разбираше много от компютри, но беше наясно, че не бива да купува незаконна порнография, използвайки кредитна карта или чек. Той би платил с пари в брой, което означаваше, че е необходим или личен контакт, или пощенски услуги, за да прехвърля парите за всяка покупка на порнографски снимки. И двата метода бяха трудно проследими. Кет можеше и да успее да докаже, че Бостич се е свързал с някой търговец на мръсотии, спотайващ се зад SHRDLU2, но не и че действително е платил за неговия „продукт“.
„Кой е SHRDLU2? Къде е? Ако успеем да отговорим на този въпрос, може да разберем по какъв начин Бостич е свързан с Лумин.“
— Имаш ли напредък, Кет?
Гласът на Кен я накара да подскочи. Толкова ли бе потънала в мисли? Разказа му набързо какво е намерила и остана разочарована, че той поклати глава, когато го попита дали SHRDLU2 му говори нещо.
Малкият клетъчен телефон, който бе използвала преди, иззвъня.
— Ало?
— Агент Бронски ли е?
— Да. Кой се обажда?
— Детектив Роджър Матсън — със спокоен дълбок глас отговори мъжът. — Агент Франк Ботъл се свърза с мен и ми даде този номер… Обясни ми къде сте и че знаете кой съм. Не мога да повярвам, че Улф прави това!
— Но го прави и ми трябва помощта ви, за да решим въпроса.
Тя му разказа какво е намерила и какво иска да докаже.
— Господи! Откровена порнография?
— Да. Петдесет снимки в нещо като пакет и една, която е различна.
— Поразен съм! Бостич е долен лъжец, но не съм и подозирал, че може да е педофил. Това е… отвратително.
Кет му каза адреса по електронната поща.
— Записвам, агент Бронски.
— Наричай ме Кет.
— Добре… Записвам, Кет. Аз съм Роджър. Казваш SHRDLU2, така ли?
— Да. Познато ли ти е това?
Той замълча.
— Ами, мисля, че SHRDLU2 е понятие от излязъл от употреба вестник от старите линотипни машини. Онези, гигантските, при които набираният текст веднага се отлива на редове за копията преди офсетовия печат.
— Да, затова звучи познато. Чувала съм за тях. Печатарите използваха тази поредица от букви като своеобразен подпис, нали?
— Прокарвали са пръст по най-горния ред на клавиатурата и са се появявали буквите SHRDLU2. Превърнало се е във вид подпис.
— Не знам как би помогнало това, освен ако Лумин не е свързан по някакъв начин с вестниците.
— Не, не е. Дори не е завършил гимназия, но неизвестно как е станал много добър с компютрите. През 80-те години е работил като програмист. Но компютърните клавиатури не са като на линотипа.
— Роджър, познаваше ли Рудолф Бостич преди случая Улф?
— Да. Дотогава винаги съм мислил, че е почтен. Затова не беше необходимо да питам кой е, когато ми се обади. Беше ясно. Бих познал гласа му навсякъде.
— Имаш ли представа защо е излъгал?
— Не. Предполагах, че прикрива източник, включен в програмата за закрила на свидетели, но сега… Когато разбрах за мръснишките му навици… Това може да промени нещата. Може да е излъгал, за да защити себе си.
— И аз мисля така. Ако се е страхувал, че един по-задълбочен разпит ще разкрие пряка или косвена връзка с Лумин, това е достатъчна мотивация за…
— Чакай малко! — изведнъж възкликна Матсън.
— Какво има?
— Дай ми минута-две да взема компютъра си. В него е записана цялата информация от компютъра на Лумин. Не съм престанал да се занимавам със случая, но преди да ти кажа каквото и да било, трябва да видя нещо.
— Добре. Но в случай, че връзката прекъсне, дай ми номера си.
Той й каза домашния си телефон и затвори. След две минути отново се обади, явно развълнуван.
— Кет! Искам да се върнеш на списъка със снимките и да ми прочетеш един номер.
Той й обясни какво да търси във файловете. Тя започна да му диктува информацията и на осмия файл Матсън й каза да спре.