И да забеляза иронията, Уинтърс предпочете да си замълчи.
— Ако съм запомнил правилно, двамата с Коув бяхте доста близки навремето. От Калифорния, нали така?
— Да, работихме заедно.
— Горе-долу по времето, когато очистиха семейството му.
— Точно така.
— Истинска катастрофа за Бюрото.
— Аз пък си мислех, че катастрофата е по-скоро за семейството.
— Все пак не разбирам как се получи цялата тая каша. Доколкото знам, Коув твърдеше, че е открил в сградата финансовия център на някаква банда наркопласьори.
— След което отрядът бе изпратен да ги удари — допълни Бейтс. — Вътре имаше потенциални свидетели, а антитерористите са много добри, когато трябва да се пазят хора.
— Е, тоя път се изложиха. Че те себе си не можаха да опазят!
— Попаднаха в капан.
— Съгласен съм. Само че как? Ако не е бил Коув, то кой го е заложил?
Бейтс си помисли за срещата си с Рандъл Коув на гробището. Тогава Коув му бе казал, че според него в Бюрото има изтичане на информация и че това обяснява всичките провали.
Няколко мига той втренчено оглеждаше Уинтърс.
— Аз бих казал, че такъв удар не може да се постигне без вътрешна информация, и то от най-високо място.
Уинтърс се облегна назад на стола си.
— От най-високо място, казваш. Значи според теб в Бюрото има техен човек?
— Да, и то доста навътре в нещата.
— Това е много сериозно обвинение, Бейтс.
— Не обвинявам никого. Просто посочвам една възможност.
— Много по-близко до ума би било тъкмо агентът под прикритие да служи на бандитите.
— Ти не познаваш Рандъл Коув.
— А може би ти го познаваш твърде отблизо. Толкова отблизо, че това замъглява зрението ти. — Уинтърс стана. — Без изненади, Бейтс. Нищо съществено да не се предприема без мое знание. Ясно?
Когато Уинтърс си тръгна, Бейтс промърмори през зъби:
— Ясно като заповедите ти при Уейко, Бък.
Уеб беше в колата си, когато му се обади Ан Лайл.
— Извинявай, че се забавих, Уеб, но исках да открия нещо по-съществено.
— Няма нищо. Аз току-що стигнах до нещичко за Коув от Бюрото. С такъв зор, все едно, че зъб им вадих.
— Аз пък стигнах до някого.
— До кого? До Коув ли?
— Надценяваш ме, Уеб, все пак не съм всемогъща. Стигнах до един сержант от полицията, който е бил връзка на Коув, докато той работел във Вашингтонското оперативно бюро.
— Местен полицай, връзка на агент под прикритие? Как стават тия работи?
— Никак не е необичайно един агент под прикритие да използва за посредник полицай, на когото има доверие. Докато работел тук, Коув имал контакти с него и сега човекът е готов да говори с теб.
Уеб отби колата, грабна лист хартия и писалка и записа името Съни Венабълс, униформен служител към Първо полицейско управление на окръг Колумбия. Ан му продиктува и номера.
— Някой друг знае ли за Венабълс, Ан?
— Той поне не ми каза. Ако имаше такова нещо, със сигурност щеше да го спомене. Той бил неофициалната връзка на Коув по време на първия му период във Вашингтонското оперативно бюро, тоест преди доста време. Едва ли много хора биха се сетили за това. Макар че Съни не е човек, който лесно се забравя.
— Ти май го познаваш лично.
— Уеб, скъпи, когато си бил в системата толкова време, колкото съм аз, щеш не щеш, опознаваш доста хора. Аз лично съм работила с доста вашингтонски ченгета.
— Значи той е съгласен да говори с мен? Защо?
— Спомена само, че бил чувал за теб. Пък и аз му поразказах това-онова.
— Но все още не знаем какво мисли за Коув.
— Това вече ти го попитай.
Уеб набра номера. Венабълс не си беше вкъщи и Уеб остави на телефонния секретар името и номера на мобилния си телефон. След двайсетина минути Венабълс му позвъни и двамата се разбраха да се срещнат същия ден следобед. Уеб го запита още нещо и Венабълс каза, че ще види какво може да направи. Ако той беше в състояние да му подаде някаква нишка, Уеб се надяваше да стигне донякъде. И все пак нещо го притесняваше. Незнайно защо, Бейтс не му бе споменал, че Коув е работил във Вашингтон преди Калифорния. Не че това имаше някакво значение. Бейтс му бе позволил да прегледа досието на Коув, следователно Уеб би могъл сам да го научи. Само дето не бе имал достатъчно време да се запознае подробно с миналото на човека. Но защо Бейтс не му го бе казал?
Венабълс предложи на Уеб да се срещнат през ранния следобед в един бар недалеч от района му. В това само по себе си нямаше нищо необичайно. Уеб отдавна знаеше, че по този начин полицаите обменят информация, докато си утоляват жаждата. Да, тези момчета добре си уплътняваха времето.