Съни Венабълс се оказа бял, между четирийсет и петдесетгодишен, ветеран с близо двайсет години стаж в полицията. Над метър и осемдесет на ръст, той беше извънредно як и мускулест — явно прекарваше доста време във фитнес клуба. Имаше вид, сякаш може да направи сто лицеви опори с натоварен пикал на гърба. Облечен беше с кожено яке с емблемата на Националната асоциация за състезания на писта с автомобили серийно производство, а на главата си носеше бейзболна шапка с надпис: „Всички рибари ще отидат в Рая.“ Вратът му беше почти толкова дебел, колкото и главата, която никак не беше малка. Говореше с леко провлачен южняшки акцент, който му придаваше известен чар. Още докато крачеха към бара, Уеб забеляза в задния джоб на джинсите му очертанията на кръгла тенекиена кутийка с тютюн за дъвчене. Двамата си намериха тихо сепаре и седнаха пред бирите си.
Венабълс обясни на Уеб, че тази седмица е нощна смяна. Така му харесвало, имало повече тръпка, обясни той.
— Скоро правя двайсет години служба и смятам да я оставям вече тая работа — каза той. — Ще ходя за риба, ще си пия бирата и ще гледам как разни бързи коли обикалят в кръг по пистата. — Той се усмихна на собствените си думи и отпи яка глътка от силната, тъмна бира. От джубокса Ерик Клептън се превъзнасяше по своята Лейла. Уеб се огледа. В задната част на бара двама мъже играеха билярд; на ръба на масата имаше пачка банкноти по двайсет долара и две светли бири „Будвайзер“. От време на време мъжете хвърляха по някой поглед към тяхното сепаре, но ако бяха познали Венабълс или пък Уеб, с нищо не се издаваха.
Венабълс огледа Уеб над ръба на халбата си. Лицето на полицая беше набръчкано и сурово. Като на човек с достатъчно опит, който е видял какво ли не в тоя живот, и то най-вече лошо. Също като мен, каза си Уеб.
— Чудя ви се на вас, антитерористите — каза Венабълс.
— Какво има за чудене? И ние сме ченгета, може би с малко повече играчки.
Венабълс се засмя.
— Недей да скромничиш! Имам приятелчета във ФБР, които кандидатстваха за вашия отряд, но не ги приеха и се върнаха с подвити опашки. Разправяха, че по-скоро ще се научат да раждат деца, отколкото да изтърпят всичко това още веднъж.
— Доколкото мога да преценя по снимката, Рандъл Коув би се справил.
Венабълс помълча, вперил поглед в пяната на бирата си.
— Сигурно се чудиш какво ли общо може да има човек като Коув с такъв недодялан селяндур като мен?
— И такова нещо ми мина през ума.
— Двамата израснахме заедно в глухата провинция в Мисисипи, в едно такова загубено градче, че даже си нямаше и име. Заедно тренирахме разни спортове, защото там просто нямаше какво друго да се прави. И това загубено градче полека-лека стана шампион на щата по американски футбол, и то за две последователни години. После играхме заедно и в Оклахома. — Венабълс поклати глава. — Ранди беше най-големият защитник, когото съм виждал, а в нашия отбор добри играчи не липсваха. По същото време аз бях полузащитник, играех точно на позицията пред него. Всеки път му блокирах топките на противника, преди да са го стигнали. Хвърлях се в мелето като товарен влак, пет пари не давах. Чак сега започвам да усещам последиците от тогавашни травми. Коув обаче беше като ластик. Малка пролука да види, измъква се от купчината тела и хуква напред. Преди да се усетиш, вече е на крайната линия и поне двама от отсрещната страна му ръфат пищялите. Станахме национални шампиони още последната година в колежа и той има главната заслуга за това. По онова време Оклахома не искаше и да чуе за дълги пасове. Просто подавахме топката в ръцете на Ранди Коув и го оставяхме да довърши играта.
— Имам чувството, че такова приятелство е за цял живот.
— Така си е. От мен не можа да излезе професионален играч, но от Ранди Коув излезе, и още как! Всички, ама всички треньори се избиваха заради него. — Венабълс млъкна и затропа с пръсти по масата. Уеб реши да го изчака да продължи. — Бях с него, когато си прецака коленете. И двамата знаехме, че това е краят. Тогава не беше като сега — получиш травма, вземеш си година отпуск, колкото да те оправят, и другия сезон пак си на терена. Кариерата му приключи. Ей тъй на. А освен футбола, приятел, той си нямаше нищичко друго. Двамата седяхме на тревата и цял час ревахме с глас. Не съм плакал така и на погребението на мама. Много го обичах тоя Ранди. Добро момче беше.
— Беше?
Венабълс повъртя солницата между пръстите си, после се облегна, бутна бейзболната шапка назад почти до темето и Уеб видя как изпод козирката й се посипаха посивели къдрици.