— Предполагам, че знаеш какво стана със семейството му — въздъхна той.
— Чух отчасти. Защо не ми доразкажеш останалото?
— Какво има за разказване? Бюрото оплеска работата и това на Ранди му струва жената и децата.
— Ти видя ли се с него тогава?
Венабълс изгледа Уеб така, сякаш се готвеше да го удари с халбата по главата.
— По дяволите, та аз носих ковчег на погребението. Ти носил ли си някога ковчега на четиригодишно дете? — Уеб поклати глава. — Мога само да ти кажа, че ако ти се случи, няма лесно да го забравиш.
— Коув ли ти каза, че Бюрото е оплескало работата?
— Не беше нужно да ми го казва. Аз съм полицай. Знам как стават нещата. Преместих се да живея във Вашингтон, защото жена ми е оттук. Ранди също постъпи тук в Бюрото. Сигурно си чувал. Използваше ме за посредник, защото ми имаше пълно доверие, а в тоя занаят това не се случва често.
— И не само в тоя занаят.
Двамата мъже си размениха разбиращи погледи, сякаш между тях вече започваше да се оформя взаимна симпатия.
— После Ранди премина на работа в Калифорния, където впоследствие очистиха семейството му.
— Разбрах, че добре си е отмъстил.
Венабълс изгледа студено Уеб; в погледа му се четеше, че знае много, но няма намерение да издава всичките си тайни.
— Ти не би ли постъпил по същия начин?
— Сигурно и аз бих постъпил така. Коув сигурно си го бива. С руснаците не можеш да си играеш току-така.
— Ти знаеш ли какво е да израснеш в глухата, бедна провинция на Мисисипи, при това да не си с правилния цвят на кожата? — Венабълс се наведе напред и се облегна с лакти на масата. — Чувал съм доста за теб. Къде от вестниците, къде от Ан Лайл.
Той млъкна. Уеб видя, че Венабълс разглежда обезобразената страна на лицето му.
— От двайсет години съм на служба, през това време съм вадил пистолет десетина пъти, а съм стрелял едва шест. Четири пъти пропуснах целта, два пъти не. Мен самия нито веднъж не са ме ранявали, дори на гвоздей не съм се одрасквал, а това все е нещо, особено в днешно време. Сега служа към Първо полицейско управление, което може да не е в много тузарски квартал, не като да си в богатия бял Северозападен район, обаче пък не е и като Шесто или Седмо, долу в Анакостия, дето са очистили твоя екип. Затова много уважавам хора като теб, които са били на косъм от смъртта, после са се изправили на крака и са се върнали на служба. Ти самият си жива реклама на полицейски героизъм.
— Не съм си го поставял за цел.
— Важното е, че те уважавам, иначе нямаше сега да седя с теб в тая кръчма. Ако очакваш обаче да ти повярвам, че Ранди може да е направил нещо нередно, лъжеш се. Знам, че след дълги години работа под прикритие на човек може да почне да му хлопа дъската, а самият Ранди няма причина да обича кой знае колко Бюрото, но той няма нищо общо със случилото се с твоя екип. Искам да разбереш това.
— Аз пък искам да разбереш, че колкото и да ми изглеждаш искрен и симпатичен и колкото и да ми се иска и друг път да пийнем по една бира някъде, това не може да е причина да приема безрезервно думите ти.
Венабълс кимна разбиращо.
— Естествено. Трябва да си много загубен, за да ми повярваш просто така.
— Коув е можел да напусне и да си уреди живота. Знам го със сигурност. От Бюрото са му предлагали нова самоличност, пълна пенсия. Защо мислиш, че не се е възползвал?
— И какво, да прекара следващите четирийсет години от живота си в косене на ливадата пред къщи в някое предградие в Средния запад? Ранди просто не е такъв човек. Може да ти изглежда смешно, но той се гордееше с работата си. Мислеше си, че върши добро.
— Аз също мисля така. Затова съм и тук сега. Рано или късно ще науча истината. Ако Коув е замесен в тоя провал, аз смятам да му отмъстя, точно както той отмъсти за семейството си. Не мога да ти обещая, че ще оставя така тази работа, нищо, че сте близки. Но ако няма нищо общо, ще му стана най-добрия приятел. А повярвай ми, Съни, повечето хора предпочитат да ме имат за приятел, отколкото за враг.
Облегнат назад, Венабълс размишляваше върху казаното. Изведнъж той сякаш взе решение и се наведе напред, хвърли един поглед към играчите на билярд, които невъзмутимо натриваха с тебешир щеките си, пушеха и пиеха бира, и заговори с тих глас:
— Нямам представа къде е Ранди. Не сме се чували, откакто стана тая работа. Много отпреди това, ако трябва да бъдем точни.
— Значи той никога не е споделял с теб върху какво работи?
— Казвам ти, аз бях негова връзка по време на първия му период във Вашингтон. След това сме се виждали, но не по служба, така да се каже. Знаех, че работи върху нещо доста важно, но никога не е споделял върху какво.