— Мен не ме е страх от нищо.
Автоматичният шперц отвори простата ключалка за секунди и двамата влязоха вътре. Уеб затвори вратата и светна с фенерчето си. В антрето имаше панел на алармена инсталация, но тя не беше включена. Може би само Коув знаеше кода. Двамата преминаха по късия коридор към дневната. Уеб бързо прекара лъча на фенерчето си по всички ъгли на помещението. През цялото време ръцете им бяха върху дръжките на пистолетите. Стаята беше спартански мебелирана. Без да познава Рандъл Коув лично, Уеб си каза, че този човек едва ли се блазни от домашен уют и богата обстановка. Пък и сигурно не е прекарвал кой знае колко време в тази къща. Уеб претърси набързо първия етаж и не откри нищо интересно, но бе очаквал това. Като опитен ветеран, Коув едва ли щеше да остави в жилището си ясни следи от онова, с което се е занимавал, за да ги открие някой неканен посетител.
В мазето имаше няколко кашона и по-малки картонени кутии. В една от тях откриха рамкирана снимка на Коув, съпругата и децата му. Уеб насочи светлината на фенерчето под ъгъл, за да не се отразява в стъклото. Коув беше с костюм, от плитчиците нямаше и помен, лицето му изразяваше самоувереност и мъжествена красота. Усмивката му беше заразителна. С едната си едра лапа бе прегърнал жена си, а с другата — двете си деца. При вида на тази сцена Уеб усети как неволно стисна устни. Мисис Коув беше забележително красива, с коси до раменете, самата тя широко усмихната, погледът й можеше да разтопи всеки мъж като сметанов сладолед. И двете деца приличаха повече на майка си. Без съмнение, от тях можеха да израснат красиви мъж и жена, докато родителите им остаряваха щастливи заедно. Само че нещата в живота рядко ставаха по най-добрия начин, поне в средите, в които се движеха хора като Уеб и Коув. На снимката се виждаше един различен Рандъл Коув, съпруг и баща. Уеб си представи как някогашният защитник от отбора шампион по американски футбол хвърля топката на сина си в задния двор. Може би момчето бе наследило физическите данни на баща си. Може би един ден то би могло да направи кариерата, която за малко се бе изплъзнала на бащата. Може би — в някой холивудски филм, но в реалния живот нещата не ставаха точно така.
— Симпатично семейство — беше коментарът на Романо.
— Вече не са. — Уеб не счете за нужно да обяснява повече.
Той прибра снимката в кутията и двамата тръгнаха нагоре по стълбите. Когато лъчът от фенерчето на Уеб близна плъзгащата се врата към задния двор, някаква сянка отвън се хвърли към стъклото. Двамата с Романо светкавично извадиха пистолетите си; в този момент се чу яростен лай — беше кучето, което просто си вършеше работата.
Едно куче поне никога няма да те предаде, помисли си Уеб. Сигурно затова го наричат най-добрия приятел на човека. Защото всичките ти тайни то отнася в гроба.
Те бързо се качиха на втория етаж. Искаха да привършат, преди Милър да се е върнал. На Уеб не му беше приятно да мами колега, но още по-малко му се искаше да го хванат, че незаконно претърсва дома на основния заподозрян. След подобен гаф Бейтс сигурно щеше да го уволни веднъж завинаги и Уеб нямаше да има никакво основание да му се сърди. На горния етаж имаше две стаи с междинна баня. Едната стая — спалнята на Коув — гледаше към улицата. Леглото беше оправено, а в гардероба нямаше много дрехи. Уеб вдигна една от ризите и я наложи върху себе си. Беше толкова голям номер, че Уеб едва ли не можеше да вкара крака си в ръкава. Каза си, че не би желал да играе срещу такъв съперник. Все едно да се опита да спре движещ се камион с голи ръце.
Стаята откъм задната страна на къщата беше празна. Обзаведена беше като спалня, но очевидно не се използваше. Във вътрешността на малкия гардероб не се забелязваха драскотини от закачалки по стените, по килима нямаше отпечатъци от крака на мебели. Уеб и Романо се готвеха да си тръгнат, когато изведнъж Уеб забеляза нещо. Той погледна прозорците на задната стая, после мина през банята към предната спалня и там също огледа прозорците. На тях имаше монтирани щори против любопитни погледи откъм улицата — нещо нормално за една спалня. Уеб се върна през банята и отново огледа прозорците в задната стая. На тях пък имаше старомодни транспаранти, които се вдигаха и навиваха на руло с пружина. Тази стая гледаше към гората, нямаше опасност от недискретни погледи. Уеб погледна през прозореца, за да провери накъде залязва слънцето. Задната стая беше със северно изложение, така че едва ли транспарантите бяха предназначени да спират следобедното слънце. А понеже стаята нямаше вид да се използва, защо ли изобщо й бяха нужни транспаранти? Или пък ако на прозорците трябваше изобщо да има нещо, защо не щори като в останалата част на къщата? Те все пак пропускаха достатъчно светлина, като осигуряваха и дискретност, докато с транспарантите стаята се затъмняваше напълно, а на тавана нямаше лампа. На Уеб това не му се стори много разумно, но пък може би Коув бе купил така къщата от предишния собственик и не бе имал желание да я преустройва.