— Какво се наостри изведнъж? — запита Романо.
— Човекът си е сложил транспаранти отзад вместо щори.
— Ти какво, на домакиня ли ще ми се правиш?
Уеб не обърна внимание на заяждането и отиде до прозореца. Транспарантите бяха вдигнати догоре. Уеб хвана едното въженце и го подръпна. Единият се смъкна — напълно нормално. Той пристъпи към другия прозорец и повтори движението. Явно въжето заяждаше, защото транспарантът не се помръдна. За малко Уеб щеше да се откаже и да си тръгне, но се спря, насочи фенерчето нагоре и освети механизма. Оста беше извадена от лагера и затова транспарантът не се движеше. Уеб я намести, подръпна отново въженцето, транспарантът се спусна и Романо подсвирна от удивление, когато хартиеният плик, навит вътре в него, падна право в ръцете му.
— Бива си те, няма що! — подметна той.
— Хайде да си ходим, Поли. — Уеб вдигна транспаранта както си беше и двамата тичешком слязоха по стълбите. При вратата Романо се огледа и после крадешком се измъкнаха навън. Уеб дръпна вратата след себе си и бравата щракна.
Двамата седнаха в колата и Уеб запали лампичката за четене, за да разгледа находката си. Той отвори плика и измъкна отвътре пожълтяла изрезка от „Лос Анджелис Таймс“. Там пишеше, че цялото семейство на таен агент на ФБР е убито от руската мафия. Някакъв служител на Бюрото, идентифициран само като „отлично информиран източник, участващ в разследването“, яростно заклеймяваше извършителите и се кълнеше, че те ще бъдат заловени и изправени пред съда. Представяйки се като наблюдаващ случая, въпросният служител бе отказал да идентифицира агента, макар имената на убитите членове на семейството му да бяха вече известни. Когато прочете името на интервюирания, Уеб поклати глава.
Пърси Бейтс.
След няколко минути се появи и Милър, слезе от колата и пристъпи към тях.
— Благодаря, момчета.
— Няма проблем — отвърна бодро Романо. — Всички сме минали по тоя път.
— Нещо да е станало, докато ме нямаше?
— Нищо. Пълно затишие.
— След два часа ще ме сменят. Да пийнем по една бира, а, момчета?
— Ами, ние… — Уеб млъкна и се загледа през рамото на Милър. Някакъв отблясък в далечината привлече вниманието му.
— Внимавай, Уеб! — извика Романо, който явно го бе забелязал в същия миг.
Уеб се пресегна през прозореца на колата, сграбчи Милър за вратовръзката и се опита да го дръпне надолу. Куршумът удари младия агент точно между плешките, излезе през гръдния му кош и разби стъклото на предната врата. Романо вече беше на уличното платно, залегнал зад предното колело на колата. Дулото на пистолета му се подаваше над капака на двигателя, но той не стреля.
— Уеб, изчезвай оттам!
Още няколко мига Уеб продължи да стиска вратовръзката на Милър, докато агентът се свличаше бавно надолу. Последното нещо, което видя, преди мъртвият Милър да се строполи на тротоара, беше празният му невярващ поглед.
— Уеб, махай се от колата или аз лично ще те застрелям! — изкрещя Романо.
Уеб се сниши надолу тъкмо в момента, когато следващият куршум пръсна на парчета задния страничен прозорец на бюромобила. Той се измъкна като гущер през вратата и зае позиция до задното колело. В Академията ги бяха учили да залягат зад колелата на колите, защото малко видове боеприпаси са в състояние да пробият толкова много метал.
— Виждаш ли нещо? — попита Романо.
— Нищо след първия отблясък. От оптически мерник. Беше поне на хиляда метра, в гората, между онези групи къщи ей там. Милър е мъртъв.
— Е, как иначе! Това сигурно беше .308-калибров куршум със стоманена риза, а мерникът може да е само „Литън“, с десетократно увеличение.
— Ха така, същият като нашите! — възкликна Уеб. — Я си дръж по-ниско главата.
— Много благодаря за съвета, Уеб. Тъкмо се канех да стана и да повикам мама.
— Не можем да отвърнем на огъня, нашите пистолети нямат такава далекобойност.
— Що ми разправяш работи, дето и без теб ги знам? Случайно да имаш нещо по така в багажника?
— Не е моя колата.
Още един куршум удари каросерията и двамата се притиснаха към земята. При поредния изстрел задната лява гума изпусна шумно въздух. При следващия от радиатора засвистя пара.
— Не смяташ ли, че някой все пак трябва да повика полиция? — оплака се Романо. — В това предградие всеки ден ли ги стрелят със снайпери откъм гората?