Уеб се обърна и закрачи към колата си. И тогава ги забеляза. Не бързаха. Бяха може би около дузина. Наред със собствените им удължени сенки върху тухлената стена се проектираха и разнообразните цеви на оръжията им. След като пътят му към колата беше отрязан, Уеб се хвърли в уличката и затича, колкото го държаха краката. Зад гърба си чу, че преследвачите му сториха същото.
— По дяволите! — изстена той. Дали не беше капан?
Уличната лампа остана далеч назад и Уеб можеше да разчита само на едва забележими отблясъци от проясняващото се небе, като се ориентираше главно по звука от бързи стъпки пред и зад себе си. За съжаление в този лабиринт от високи тухлени стени ехото не беше надежден ориентир. Заслушан в тичащите крака, Уеб рязко свиваше ту вляво, ту вдясно, докато накрая разбра, че се е загубил. След поредния завой той спря и се притаи. Беше сигурен, че поне половината от преследвачите вече са се отделили от групата, за да му преградят пътя; струваше му се, че от известно време бягат в кръг. Стъпките продължаваха да се чуват, но вече не беше ясно от коя посока. Той се шмугна в съседната тъмна уличка и се заслуша. Тишина. А тишината означаваше само едно — те се прокрадваха безшумно към него. Уеб се огледа напред, назад и нагоре. Нагоре му се струваше най-добре. Той се набра на ръце по металната противопожарна стълба, изкачи няколко стъпала и замръзна на място. Стъпките се чуха отново, съвсем близо. Тогава ги видя. Бяха двама, излязоха иззад ъгъла. С бръснати глави, кожени якета, торбести, ниско препасани джинси, каквито се носят в затвора, и груби обувки. Явно изгаряха от нетърпение да пробват подкованите си подметки върху лицето му.
Двамата се спряха и се озърнаха. Бяха точно под него. Погледнаха напред, назад… той си каза, че само след миг — също като него — ще погледнат и нагоре. Преди да успеят да сторят това, тялото му се залюля във въздуха и двата му крака се врязаха с всичка сила в лицата им. От силния откат телата им се удариха глухо в тухлената стена и се свлякоха. Той се пусна от стълбата, леко изкълчи глезена си, но бързо скочи на крака и докато двамата нападатели стенеха и хленчеха на земята, ги цапардоса подред с дръжката на пистолета си в основата на тила. Това щеше да ги приспи за доста време. После грабна оръжията им, запокити ги в близкия контейнер за боклук и побегна.
Около него отново започнаха да се чуват стъпки на бягащи крака, както и единични изстрели. Уеб не можеше да каже дали това бяха собствените му преследвачи, или тези нощни шумове бяха обичайни за квартала. На следващия завой нещо го удари ниско и го подкоси. Уеб падна тежко на земята, пистолетът му отхвръкна встрани, той се претърколи и скочи на крака с вдигнати за бой юмруци.
Срещу него стоеше момъкът с червената кърпа; устата му бе разкривена в същата идиотска, зловеща усмивка както първия път. Ножът в ръката му беше дълъг почти колкото самата ръка.
Уеб забеляза, че хлапакът го размахва със завидна ловкост. Сигурно бе оцелял в десетки улични битки, което означаваше, че съперниците му не бяха имали този късмет. Беше доста по-нисък от Уеб, но и по-мускулест, а вероятно и по-бърз. Класически случай на премерване на силите между младостта и опита.
— Е, хайде, ела да ме пробваш, млади момко — промърмори на себе си Уеб, докато се готвеше за бой.
Хлапакът се хвърли напред, като замахна с ножа толкова бързо, че Уеб едва успя да проследи движението на дългото острие. Това не му бе и нужно, защото в същия миг той му подложи крак и го просна на земята. Момъкът се вдигна мигновено на крака, но още със ставането юмрукът на Уеб се стовари в лицето му със силата на пневматичен чук. Зашеметен, хлапакът се просна отново на земята и Уеб се хвърли отгоре му. С желязната си хватка изтръгна ножа от ръката на нападателя, като едновременно с това прекърши двете му подлакътни кости. Без сигурността на оръжието и при вида на двата назъбени чукана, които стърчаха навън от кървящата рана, борбеността на хлапака изведнъж се изпари. Той си плю на петите, а писъците му дълго огласяха мрака. Уеб се отърси, събра мислите си и със залитане се упъти в посоката, накъдето бе отхвръкнал пистолетът. Така и не стигна до него.
От всички посоки в мрака изплуваха сенки на хора, които го обградиха, отрязвайки му пътя към оръжието. В ръцете си държаха пистолети и ловни пушки с прерязани цеви. Уеб усети, че много се радват на плячката си, а обстоятелството, че бяха десет срещу един, не ги смущаваше ни най-малко. Той си каза, че няма какво да губи, и реши да играе твърдо. Вдигна значката си на ФБР и извика: