— Не, чух достатъчно — заяви Романо.
Стигнаха до един комплекс от хамбари, конюшни и други постройки; Канфилд прекара колата под една дървена арка, за която поясни, че била построена по модела на онази в имението на Джордж Вашингтон в Маунт Върнън, само дето струвала много повече пари.
— Това тук е развъдникът. Ясли за конете, голям плевник за сено, офиси, манеж, мивки за миене на животните, писти за надбягвания и така нататък. Каквото бог дал — засмя се той, докато слизаше от джипа. Тримата агенти го последваха.
Канфилд подвикна на някакъв мъж, който в този момент разговаряше с двама младежи:
— Хей, Немо, я ела за малко.
Мъжът пристъпи към тях. Приличаше на човек, привикнал на физически труд. На ръст беше колкото Уеб, но много по-набит; имаше къса, твърда четина, леко прошарена на слепоочията, и мъжествено, обветрено лице. Облечен беше като фермер — джинси, избеляла памучна риза и островърхи ботуши за езда. Не бяха от крокодилска кожа и със сребърни токички. Бяха прашни и доста поизносени, особено отвътре, където се бяха трили о стремето. Докато се приближаваше към тях, мъжът свали широкополата си каубойска шапка и обърса потното си чело с мръсна кърпа.
— Немо Стрейт е управителят на фермата ми. Немо, тия типове са от ФБР, мътните ги взели. Дошли са да ми кажат, че животът ми е в опасност, понеже оня мръсник, дето уби сина ми, бил избягал от пандиза и можело да дебне наоколо.
Стрейт ги удостои с мрачно враждебен поглед. Уеб подаде ръка.
— Казвам се Уеб Лондон.
Стрейт се здрависа с него и Уеб усети силата на ръкостискането му. Мистър Немо Стрейт беше як мъжкар и явно много държеше да го покаже. Уеб забеляза, че крадешком оглежда пораженията по лицето му. Повечето хора правеха това със съчувствие — нещо, което го вбесяваше. Този Немо обаче само леко се намръщи сякаш за да покаже, че самия той е преживял къде по-страшни неща. Уеб веднага го хареса.
Канфилд посочи Уеб с пръст.
— Този младеж тука действително направи опит да спаси момчето ми, което не може да се каже за всички останали участници в събитието.
— Ако питаш мен, тая шибана държава я бива само да обърква живота на хората — заяви Немо, като гледаше Уеб. Произношението му беше типично провинциално, като на кънтри певец, провлачено и с кратки затихвалия след всяка ударена сричка. Уеб веднага си го представи в някакъв бар на юг, как скача на подиума и се надпява с оркестъра. Той отмести поглед към Бейтс, който в този момент казваше:
— Ние просто се опитваме да ти помогнем, Били. Ако някой се опита да ти стори нещо, искаме да сме близо до теб, за да го спрем.
Канфилд огледа имението си и после се обърна към Бейтс:
— В тая ферма имам десет души работници и всеки от тях знае как се държи пушка.
Бейтс поклати глава.
— Ние си влязохме най-спокойно през портала и ти даже не знаеше кой идва. Излезе да ни посрещнеш невъоръжен и без охрана. Ако целта ми беше да те убия, щеше вече да си умрял.
Канфилд се усмихна.
— Ами ако ти кажа, че няколко от хората ми ви държат на мушка през цялото време, откакто наближихте имението?
Уеб и Романо се огледаха крадешком. Уеб беше развил шесто чувство да усеща, когато към него има насочено оръжие, и се зачуди защо този път чувството му бе изневерило.
— Тогава бих те запитал не те ли е страх, че твоите хора може да застрелят невинни граждани? — повиши глас Бейтс.
— Бъди спокоен, затова са застрахователите — не му остана длъжен Канфилд.
— Проверих съдебните протоколи, Бил. По време на процеса си получавал смъртни заплахи лично от Ърнест Фрий. Тогава Бюрото ти бе дало лична охрана.
Канфилд се намръщи.
— Точно така, и всеки път, когато се обърнех, някакъв цивилен агент ме зяпаше нахално, колкото да ми напомни още веднъж, че синът ми е мъртъв и погребан. Тъй че, без да се обиждаш, ама вече ми се повдига от вас, федералните. По-ясно от това не мога да се изразя.