В този момент срещу тях се зададе ездачка на кон — огромен, породист жребец с лъскав косъм, истинска планина от трептящи мускули, стоманени сухожилия и кости, която се движеше с такава плавност и лекота, че приличаше повече на машина, отколкото на живо същество. Уеб бе яздил няколко пъти през живота си, но не си падаше особено по конете; въпреки това той изгледа с възхищение великолепното животно. Ездачката беше облечена с кафяв брич и дебел памучен пуловер. На ръцете си имаше ръкавици, на краката — лъснати черни ботуши, а черният шлем за езда не успяваше да закрие дългата руса коса.
Когато жената се изравни с тях, Уеб свали прозореца на колата.
— Гуен Канфилд. А вие сигурно сте Уеб.
— Същият. Това е Поли Романо. Вашият съпруг обясни ли ви за уговорката ни?
— Да. Помоли ме да ви покажа стаите, където ще живеете.
Тя свали шлема, разтърси глава и русите й коси се посипаха по раменете.
— Много е красива — каза Уеб.
— Не е кобила, а жребец — поправи го тя.
— Извинете, не ми беше удобно да погледна където трябва. Не исках да обидя някого.
Тя потупа коня по шията.
— Барон не ви се сърди, нали, Барон? Ти си знаеш, че си мъж, нали, момчето ми?
— Можем само да му завиждаме — подметна Уеб.
Без да изпуска юздите от яката си хватка, Гуен се отпусна на малкото английско седло и се огледа.
— Били ми разказа за случката в джипа. Бих желала да ви благодаря. Сигурна съм, че Били е забравил да го направи.
— Просто си върша работата — заяви Уеб. Безразличието, с което Гуен спомена разминаването на съпруга си на косъм от смъртта, го удиви. Не я бе срещал досега. Колеги му бяха разказвали, че на процеса се държала много емоционално. Може би оттогава просто й се бяха свършили чувствата.
Уеб бе виждал само нейни снимки. Гуен си бе останала същата. За разлика от съпруга й, годините никак не й личаха. Уеб знаеше, че е някъде между трийсет и пет и четирийсет. Тя носеше русата си коса дълга както някога. Фигурата й беше като на десет години по-младо момиче, с апетитни извивки и бюст, който караше мъжете да изцъклят очи. Имаше красиво лице, с високи скули и пълни устни. Ако беше актриса, камерата щеше да е влюбена в нея. От ездата бе придобила изправена и напета стойка.
— Отиваме към къщата с ветропоказателя — каза Гуен. — Оттук.
Тя обърна Барон и го смушка с токовете на ботушите си. Сигналът бе разбран начаса и конят се втурна напред в такъв вихрен галоп, че отзад с колата едва можеха да го следват.
Къщата с ветропоказателя се оказа постройката с високите сводести прозорци, покрай която Уеб бе минал предишния път. Гуен слезе от коня и го привърза към един стълб. Докато си разтоварваха багажа, Уеб направи знак на Романо да не разопакова арсенала си пред дамата.
Уеб забеляза, че сградата, където щяха да живеят, е доста отдалечена от къщата на господарите на имението, която едва се виждаше в края на алеята. Той запита Гуен:
— Не бих желал да прозвучи непочтително, но не може ли да ни настаните в голямата къща? Ако стане нещо, ще мине време, преди да можем да се намесим.
— Били каза да ви доведа тук. Ако имате нещо против, говорете с него.
Ще говоря, и още как, помисли си Уеб. А на глас изрече:
— Много съжалявам, че трябва да преживеете всичко отначало, мисис Канфилд.
— Вече съм престанала да очаквам справедливост в живота. — Тя го погледна изпитателно. — Извинете, Били ми каза, че с вас се познаваме, но забравих откъде.
— Бях част от екипа за извеждане на заложниците от училището.
Тя сведе поглед към земята.
— Разбирам. А сега онзи човек е отново на свобода. Същият, който уби Дейвид.
— За съжаление, така е. Да се надяваме, че няма да е за дълго.
— Трябваше да го осъдят на смърт.
— Не мога нищо да възразя, мисис Канфилд.
— Наричайте ме Гуен, тук не си падаме по официалностите.
— Добре, Гуен. А вие ни викайте Уеб и Поли. Ние сме тук, за да гарантираме вашата сигурност и тази на съпруга ви.
Тя му хвърли бърз поглед.
— Чувството на сигурност е нещо, което съм загубила доста отдавна. И сега не очаквам да се промени кой знае какво.
Приземният етаж беше пълен с реставрирани автомобили от различни епохи. Уеб погледна към Романо; колегата му имаше вид, сякаш ще получи инфаркт.
— Били събира автомобили. Това е неговият личен музей, така да се каже.
— Майчице! — прошепна Романо. — Истински „Щуц Беъркет“ с десен волан! — Той се оглеждаше като хлапак от някоя държава в Третия свят, който за пръв път попада в Дисниленд. — „Линкълн Льо Барон“ ’39. От тоя модел са произведени само девет броя. Мили боже! — Той изтича към отсрещния ъгъл на халето и там се закова на място като вкаменен. — Уеб, та това е „Дузенбърг Спийдстър“ ’36! — Той погледна Гуен. — Дали се лъжа, или от тази кола наистина са били произведени само две бройки, една за Гари Купър и една за Кларк Гейбъл? Моля ви се, кажете ми, че греша!