— Ясно. — Уеб предпазливо огледа зверилището. Бу май не се радваше особено, че някакъв непознат пришълец е нарушил личното му пространство.
Гуен сложи на гърба на коня правоъгълно кече и после помоли Уеб да й помогне да постави отгоре тежкото каубойско седло.
— Гледай сега как ще поеме дъх и ще си надуе корема, докато стягам седлото. — Пред изумения поглед на Уеб конят направи точно така. — Тъкмо вече си мислиш, че е стегнато, той издишва въздуха и то се разхлабва. И ако не му знаеш номерата, направо се изтърсваш на земята, докато конят си умира от смях за твоя сметка.
— Добре е да знаеш, че една безсловесна твар може да бъде толкова хитра.
Накрая всичко си беше на място, притегнато и нагласено, след което изведоха коня отпред, Уеб стъпи на масивен каменен блок и се озова на седлото.
— Е, как ти се струва? — запита го Гуен.
— Ами, високо…
Тя посочи с пръст пистолета в кобура на кръста му.
— Това трябва ли да го носиш навсякъде със себе си?
— Да — отвърна твърдо той.
Двамата се отправиха към манежа и Гуен му показа как да държи поводите, как да спира коня, да го кара да завива или връща назад, какви звуци да издава с уста и как да го посритва в ребрата, за да тръгне, ускори или спре.
— Бу познава всеки квадратен метър от тая ферма, така че, ако се оставиш, той сам ще те отведе докъдето трябва. Само кротко, той си знае работата.
Докато двамата се занимаваха с Бу, конярите бяха докарали Барон.
— Бу е патриархът на стадото, а двамата с Барон никога преди не са препускали заедно. Така че удържай Бу, понеже той ще се опита да ухапе Барон по врата, за да покаже кой е шефът.
— Също като мъжете с твърде много тестостерон — отбеляза Уеб.
Гуен го изгледа.
— Бу е скопен, Уеб. — Той я погледна въпросително и тя поясни: — При хората това се нарича евнух.
— Горкичкият.
Постепенно конете се успокоиха. Гуен извади от джоба на джинсите си малка радиостанция „Моторола“ и я включи.
— За всеки случай — каза тя.
— Много е важно винаги да имаш връзка — отбеляза Уеб. — Аз също си нося мобилния.
— След това, което се случи с Били, не ми се похваща мобилен телефон.
Уеб погледна надолу към своя и усети, че и него го обземат съмнения.
Двамата подкараха конете напред, следвани по петите от две ловджийски кучета, които Гуен нарече съответно Опи и Тъф.
— Стрейт също си гледа куче — каза тя. — Вика му Дъртата проклетия. Много сполучливо наименование, ако питаш мен.
Небето беше яркосиньо и Уеб имаше чувството, че от билото на някой хълм ще види Шарлотсвил. Отначало Бу се задоволи да следва Барон и Уеб беше доволен.
На върха на поредния нисък хълм Гуен спря Барон. Уеб също дръпна поводите и застана до нея.
— Както ти казах, „Източен вятър“ е имение с дълга история. През седемнайсети век, точната година не е известна, тогавашният крал на Англия подарил на лорд Кълпепър няколко хиляди квадратни километра земя. Един от потомците на лорда приписал на най-голямата си дъщеря участък от тези наследствени земи в размер на двайсет хиляди декара при сватбата й с някой си Адам Ролф. Този Ролф, който освен търговец бил и майстор строител, започнал да строи централната част на къщата през 1765 година и я завършил през 1781 година. Обърна ли внимание на фасадата? — Уеб кимна. — Тя е от времето и в стила на Джордж Трети. А дентикулите под корниза са измежду най-изящните и майсторски изработени, които някога съм виждала.
— От времето на Джордж Трети, и аз така си помислих — излъга Уеб. Той не можеше да различи сграда от времето на Джордж Трети, дори тя да му се хвърлеше отгоре и да го ухапеше с дентикулите си.
— Имението останало собственост на фамилията Ролф до 1900-та година. С времето то се развило в голяма плантация. Отглеждали тютюн, соя, коноп, разни такива неща.
— Сигурно и роби са имали. Поне до Гражданската война — подметна Уеб.
— Всъщност, не. Фермата е близо до Вашингтон и собствениците били симпатизанти на Севера. Дори оттук е минавал един от важните канали за прехвърляне на избягали роби в Канада. През 1910 година — продължи Гуен — имението било продадено. До края на Втората световна война се изредили няколко собственици, докато най-после имението било купено от Уолтър Сеник, натрупал огромно състояние с продажба на свои патенти на автомобилната промишленост. В зенита си Сеник имал над триста работници и служители; по негово време „Източен вятър“ се разраснала в цяло градче, с телефонна централа, смесен магазин, пожарна команда и прочие.