— Това му се казва всичко да ти е подръка — подметна Уеб.
Докато Гуен говореше, той оглеждаше терена и преценяваше откъде биха могли да проникнат евентуални нападатели и как най-добре да бъде поставена охраната. За да има смисъл това обаче, най-напред трябваше да се убедят, че сред хората на Канфилд няма предател. Иначе всичко отиваше по дяволите. Троянският кон си е троянски кон, сега или преди хиляди години.
Гуен кимна.
— Днес фермата наброява шейсет и осем сгради, а оградата е с обща дължина над четирийсет километра. Имаме деветнайсет конюшни, петнайсет постоянни служители, както и два пъти повече сезонни работници, доставчици и коняри. Изпълняваме и много активна природозащитна програма. Занимаваме се и с малко земеделие, главно отглеждане на царевица, макар че основната ни дейност са чистокръвните коне. Имаме двайсет и две бременни кобили, напролет очакваме нови жребчета. А сегашните годиначета скоро ще са за продан. Както виждаш, не скучаем.
Скоро пътят ги изведе до дълбок ручей със стръмни брегове и Гуен посъветва Уеб да остави коня сам да си избере брод. Докато слизаха по склона, тя показа на Уеб как да легне назад върху седлото, така че гърбът му почти да допира задницата на коня. После при изкачването на отсрещния бряг тя му каза да се наведе силно напред и да се държи за гривата. След като успешно преодоля препятствието, Уеб получи заслужена похвала.
Минаха покрай стара постройка от камък и дърво; Гуен обясни, че по времето на Гражданската война била военен лазарет, който мислели да превърнат в музей.
— Отвътре сградата е напълно ремонтирана, има централно отопление и климатик, оборудвали сме кухничка и спалня, така че уредникът на музея да си живее в него — каза Гуен. — Има запазена автентична операционна маса и хирургически инструменти — добави тя.
— Доколкото разбирам от тия работи, всеки войник би предпочел да го застрелят на място, отколкото да попадне в такъв лазарет — подметна Уеб.
По-нататък пътят ги отведе покрай двестагодишен хамбар на два етажа, остроумно вписан в стръмния склон, така че да има врата на всеки етаж. Имаше и малък манеж, където в момента един дресьор обучаваше млад кон на различни похвати. Дресурата се състои в усвояване на задължителен набор стъпки и движения с различна трудност, по което много прилича на задължителната програма във фигурното пързаляне, обясни Гуен. Минаха и покрай висока дървена кула с каменни основи, за която Гуен му каза, че била използвана в миналото като наблюдателница за горски пожари, а също и за конните състезания, които се провеждали по тези места през деветнайсети век.
През цялото време Уеб внимателно оглеждаше местата, през които минаваха, и околностите на фермата. Като бивш снайперист той веднага оцени предимствата на наблюдателната кула, но си даде сметка, че няма кого да сложи на пост там.
Минаха и покрай двуетажна сграда с кръстосани дървени греди, която се оказа къщата на управителя на имението.
— Тоя Немо Стрейт много работа ви върши.
— Немо е човек с опит и знае какво прави. Той лично е подбирал всички работници, което сигурно има значение. — На Уеб му се стори, че темата не й е кой знае колко интересна.
През цялото време Уеб опипваше с поглед околния терен и запомняше всяка гънка на релефа. По едно време иззад дърветата прибяга сърна и Опи и Тъф хукнаха да я гонят. Конете не реагираха на оживлението, но самият Уеб толкова се изненада при вида на префучалото под носа му животно, че за малко не падна от седлото.
После тя го поведе към закътана долчинка, оградена с дървета. Чуваше се шум на поток, макар водата да не се виждаше. След поредния завой на пътя пред очите им се изправи малка белосана постройка с дървен покрив, която отначало му заприлича на градинска беседка, но после видя кръста на покрива и малкия олтар с място за коленичене и статуя на разпнатия Исус.
Той извърна глава към Гуен. Тя се взираше втренчено в този необичаен храм, сякаш изпаднала в транс. После се съвзе и каза:
— Това е личният ми параклис, ако мога да го нарека така. Аз съм католичка. Баща ми беше пастор, двама от чичовците ми са кюрета. От малка съм много религиозна.
— И нареди да ти построят личен параклис?
— Да, за сина ми. Идвам тук да се моля за него всеки ден, зиме и лете. Имаш ли нещо против?
— Моля ти се!
— Ти религиозен ли си?
— В известен смисъл.
— Някога самата аз бях много по-религиозна, отколкото съм сега. От известно време се питам как може Бог да позволи да се случи това с едно напълно невинно дете. Засега не мога да намеря отговор.
Тя скочи от коня и влезе в параклиса, прекръсти се, извади от джоба си броеница, после коленичи и започна да се моли, докато Уеб я наблюдаваше мълчаливо отстрани. След няколко минути тя стана и се върна при него. Двамата се качиха на конете и не след дълго стигнаха до голяма, очевидно изоставена сграда.