— Така е. Да имаш някаква представа как оня телефон се е озовал в колата му?
— Мислех по въпроса. Там е работата, че освен него и мисис Канфилд никой друг не кара тоя джип. Тук всички си имаме коли.
— Когато Канфилд се качи в джипа, той беше отключен. Нощно време те прибират ли си колите в гаража?
— Двамата имат много коли и пикапи, а гаражът е само с две отделения. При това едното е пълно с провизии за фермата.
— И така, някой е могъл да се добере до джипа, особено през нощта, да остави вътре телефона и никой нищо да не забележи.
Стрейт се почеса по врата.
— Така излиза. Разбираш ли, по тия места много хора дори къщите си не заключват.
— Поне докато не разнищим тази история, всичко трябва да се заключва. Така кажи на хората си. Искам да разбереш, че опасността може да идва както отвън, така и отвътре.
Стрейт го изгледа изпитателно.
— „Свободното общество“, а? Чувал съм за тях.
— Познаваш ли човек, който е членувал в тая организация, сега или в миналото?
— Не, но ще поразпитам.
— Само по-дискретно. Не бива да ги подплашим.
— Никой от нас няма интерес нещо лошо да се случи на семейството. Всички работим за тях, имаме интерес да са добре.
— Хубаво. Нещо друго да имаш да ми кажеш?
— Виж какво, ако наистина е замесен вътрешен човек, трябва да знаеш, че една ферма е пълна с опасности. Големи трактори, остри сечива, бутилки с пропан-бутан, заваръчно оборудване, коне, които ритат, отровни змии, стръмни сипеи. Има толкова начини да ти видят сметката, а да изглежда като нещастен случай.
— Добре е да го имам предвид. Благодаря ти, Немо — каза Уеб, докато се питаше наум това съвет ли беше или заплаха.
Стрейт се изплю в прахоляка.
— Продължавай все така с ездата и след нула време ще си втори Бъфало Бил.
Гуен се върна от офиса и разведе Уеб из развъдника. Комплексът наброяваше единайсет сгради.
Най-напред отидоха при яслите, където се раждаха малките жребчета, и Гуен му показа телевизионните камери, с които наблюдаваха бременните кобили. Подът беше застлан с линолеум, а отгоре имаше пръсната слама.
— Големи надежди възлагаме на жребчетата, които трябва да се родят догодина. Някои от кобилите ни бяха заплодени в Кентъки от извънредно расови жребци.
— И колко струва това удоволствие?
— Може да излезе шестцифрена сума на сеанс.
— Това му се вика да даваш луди пари за секс.
— Плащането на сумата зависи от няколко условия, между които жребчето да се роди живо, да се изправи на крака и да засуче. Но едно здраво и хубаво годиначе, заченато от прочут състезателен жребец, може да донесе наистина много пари. Много капризен бизнес е, да знаеш. Длъжни сме да предвидим всичко, но понякога един малшанс може да провали и най-добрия план.
— Доколкото разбирам, тази работа не е за мекушави хора.
— Парите не са лошо нещо, но те не са най-важното, Уеб. Аз обичам да гледам как едно конче се ражда, израства пред очите ми, обучава се и после лети като вихър по пистата. Това е най-красивата, най-съвършената състезателна машина на света. А когато твоят любимец прекоси пръв финалната линия, поне за няколко минути имаш усещането, че животът наистина е хубав. Нищо друго не може да се сравни с това чувство.
Уеб се зачуди дали отглеждането на расови коне не запълваше по някакъв начин липсата на загиналия син. Той се зарадва, че Гуен Канфилд бе успяла да намери нов смисъл в живота си.
— Предполагам, че ти също получаваш удовлетворение от работата си.
— Може би навремето — отвърна той.
— Отначало не можах да се сетя, че и ти си участвал в онзи трагичен инцидент във Вашингтон. Много съжалявам.
— Благодаря. Цялата история е много трагична.
— Не мога да разбера как човек може да се хване на подобна работа.
— Най-лесният начин да го разбереш, Гуен, е да си кажеш, че ние вършим тая работа, понеже на тоя свят има хора, които ни принуждават да я вършим.
— Хора като Ърнест Фрий?
— Именно. Такива като него.
На тръгване Гуен го попита какво е искал от него Стрейт.
— Даде ми няколко приятелски съвета. Между другото, той беше ли във фермата, когато я купихте, или го наехте по-късно?
— Били го взе на работа. Немо показа много добри препоръки. — Тя се огледа. — А сега накъде?
— Какво ще кажеш да огледам голямата къща?
Докато пътуваха към голямата къща в отворен джип, Уеб чу над главата си рев на мотори. Над тях в бръснещ полет прелетя хеликоптер „Бел“ и се загуби зад върховете на дърветата.