— С кого язди?
— С Гуен. Много беше приятно. А ти добре ли се забавлява?
— Страхотно, няма що. Любимото ми забавление е да чистя обори. Що не пробваш някой път?
Били ги очакваше пред входа на голямата каменна къща. Беше облечен със старо кадифено сако с кръпки на лактите, панталони в защитен цвят, измачкана памучна риза и мокасини без чорапи. В ръката си вече държеше чаша. Той ги поведе през големия вестибюл към извитото орехово стълбище, което имаше вид, сякаш е прекосило океана на кораб още в колониални времена като подарък от краля на Англия. Макар да не идваше за пръв път, Уеб се улови, че се зазяпва с възхищение в огромните зали, гипсовите орнаменти на таваните, тежките плюшени завеси и пищната мебелировка, която би изглеждала съвсем на място в някой музей. През цялото време Романо си въртеше главата във всички посоки и само повтаряше под носа си: „Брей, да му се не види!“ Уеб отново забеляза лекото накуцване на Били.
— Нещастен случай? — запита той, като сочеше крака му.
— Да бе, един впрегатен кон реши да се отъркаля точно когато бях на гърба му. Тежеше един тон, добичето гадно.
Подът на приземния етаж беше покрит с каменни плочи, стените бяха изцяло от дялан камък, а таванът се крепеше на масивни дървени греди. На няколко места в помещението бяха разположени големи кожени кресла и канапета, които оформяха кътове за почивка и разговор. Тук спокойно могат да заседават едновременно няколко враждуващи парламентарни фракции, каза си Уеб. Но пък семейство Канфилд явно не бяха такива хора. Бяха открити и искрени и нямаше да се поколебаят да покажат, ако присъстващите не са им симпатични. По стените на трапезарията висяха глави на глигани, елени и друг едър дивеч, а също и много птици. На различни поставки и в специално построени витрини бяха изложени отровни змии и огромна риба меч, а в единия ъгъл стоеше препарирана мечка гризли, изправена на задните си крака в заплашителна поза.
На една от стените забелязаха шкаф за пушки със стъклени врати. Уеб и Романо завистливо огледаха колекцията превъзходни оръжия от най-престижни английски и италиански марки, истински произведения на изкуството, които като нищо струваха петцифрени суми. Като хора, свикнали да боравят с оръжие, двамата можеха най-добре да оценят това богатство, макар че поради скромните си възможности на държавни служители едва ли някога щяха да могат да си позволят дори една от тези играчки. Уеб се запита дали Били ползва някоя от тези пушки, или ги събира само за да впечатлява гостите си. Били, а също и Гуен имаха вид на хора, които не се боят от огнестрелни оръжия. Ако наистина беше застрелял всички тази животни, Били Канфилд сигурно знаеше как се държи пушка.
Пред отсрещната стена имаше бар от тъмно черешово дърво, който сякаш беше пренесен тук от някоя английска кръчма. Първото впечатление на Уеб от къщата беше, че силно напомня атмосферата на лондонски клуб, примесена с елементи от Дивия запад.
Гуен ги посрещна, седнала на едно канапе, което изглеждаше достатъчно голямо, за да преплува с него Атлантика като на сал. Когато се приближиха, тя стана. Беше облечена с бежова рокля до глезените, с остро деколте. Голите й рамене и ръце бяха мускулести и приятно загорели от слънцето. Сигурно от дърпане на юздите, каза си Уеб, който вече имаше мускулна треска от тричасовата езда. Макар лачените й обувки да бяха без ток, Гуен беше само два пръста по-ниска от Романо. Когато тя седна и кръстоса крака, роклята й се повдигна леко нагоре и Уеб с изненада забеляза, че носи златна верижка на глезена си — нещо, което не се връзваше с изисканото й аристократично държание. Бронзовият загар на лицето й контрастираше ослепително с бухналите руси коси. Тоя Били Канфилд наистина беше голям късметлия. Уеб се запита как ли смъртта на единствения им син се бе отразила на брачния им живот.
Той още повече се изненада, когато видя Немо Стрейт, седнал на едно от креслата. Управителят на имението се бе изкъпал и издокарал за случая с памучно поло, което подчертаваше яките му плещи, светли панталони и мокасини. Уеб призна, че човекът изглежда доста внушително.
Когато Уеб и Романо го погледнаха, Стрейт вдигна чашата си.
— Добре дошли в имението Канфилд — подвикна им той, широко ухилен.
Уеб оглеждаше многобройните трофеи по стените.
— С къщата ли ги купи? — попита той Били.
— Глупости! — отвърна домакинът. — Преди около четири години изведнъж ми щукна да ставам ловец и рибар. Едър дивеч и океански риболов. Даже ме показваха и по телевизията в разни спортни предавания. Обиколил съм целия свят да събирам трофеи ей като този тук. — Били посочи глиганската глава с големи бивни на стената, после пристъпи към мечката гризли — близо триметров звяр, монтиран на специален пиедестал, с оголени зъби и извадени нокти, и я погали по дебелия врат. — Това животинче се опита на два пъти да ми види сметката. Втория път за малко не успя, но аз го изпреварих. — После посочи с пръст главата на носорога. — А това тука само на вид изглежда бавно и тромаво. Ама я си представи, че едно такова препуска към теб с петдесет километра в час! Само здравите нерви и добрата пушка ме спасиха. Когато стреляш по носорог, трябва да се целиш в главата. Ако не улучиш с първия изстрел, с теб е свършено.