— Горките животни — обади се Гуен.
— Горките ли? Колко пари само съм потрошил за тях! — изсмя се съпругът й. Той погледна към една от препарираните еленови глави и кимна на Уеб: — Разправят, че благородният елен бил символ на мъжественост, мъдрост и дълголетие. Ето го, най-обикновена закачалка за шапки. Каква ирония! Харесва ми. Знаеш ли, че аз сам си ги препарирам? Страхотно съм се изучил, мога с това да си изкарвам хляба!
Уеб се замисли за тази внезапна страст на Били да убива. Сигурно бе възникнала след процеса, когато Ърнест Фрий се бе признал за виновен по по-малкото обвинение и бе отървал кожата.
Били продължаваше да говори:
— Елате, елате да ви покажа. Немо, идваш ли с нас?
— За нищо на света. Виждал съм те какво правиш и не искам да си развалям вечерята.
Били поведе Уеб и Романо по един коридор и отключи вратата в дъното. Стаята беше доста голяма и претъпкана с метални маси и лавици, всеки квадратен сантиметър по които беше зает от банки с препарати и консервационни разтвори, остри скалпели, ловджийски ножове и всевъзможни други режещи инструменти. От тавана висяха въжета със сложни системи от макари, куки и лостове. В единия ъгъл имаше прясно одрана кожа на лос, опъната върху дървено магаре. Навсякъде из помещението бяха разхвърляни трупове на животни, птици и риби, някои от които толкова екзотични, че Уеб не им знаеше имената. В сравнение с разложените човешки тела, които бе виждал през живота си, тази стая не миришеше чак толкова зле, но той не изпита желание да се заседава в нея.
— Сам ли ги уби всичките? — попита Романо.
— До едно — отвърна гордо Били. — Аз препарирам само това, което си убия сам. По тая линия компромиси не правя. — Той вдигна един парцал от пода, напръска го с някаква течност и започна да лъска някакъв инструмент. — Някои хора си почиват, като играят голф. Аз — като убивам и препарирам животни.
— Всичко е относително — отбеляза Уеб.
— Много отпуска душата. Знам го от опит. Гуен обаче мисли другояче. Тя досега не е влизала тук и не вярвам някога да го направи. Напоследък нашето изкуство доста напредна. Вече не е нужно сам да си правиш формите, можеш да ги купуваш готови, от пресован корк, папие-маше и какво ли не още, просто нахлузваш кожата отгоре и готово. Пак си е много работа, трябва всичко да се мери, пресмята, планира; ставаш нещо средно между касапин и художник. Най-напред се изкормва животното, после се одира, после кожата се обработва с химикали. Повечето ползват боракс, но тези, дето уважават традицията — като мене! — все още предпочитат арсеник. Така кожата се запазва най-дълго. Аз даже сам си дъбя кожите, ако щеш, вярвай!
— Значи имаш арсеник? — попита Романо.
— Тонове! — Били изгледа победоносно Романо. — Не бой се, всеки път си мия ръцете. Освен това имам и кой да ми готви.
Той гърлено се засмя и Романо също се поусмихна, но изглеждаше нещо притеснен.
— Така значи. Кожата се подготвя, прави се скелет от тел и други такива, после тя се опъва отгоре, накрая се натъпква пълнежът и се оформя в съответната поза.
Уеб се огледа; стаята му приличаше най-вече на кланица.
— Много оборудване си събрал.
— Ами какво да ти кажа, за да стане работата като хората, трябват много неща. — Били посочи с пръст някои от различните приспособления наоколо. — Както ти казах, вече се продават готови калъпи за опъване на кожите, но все още за по-специални случаи си ги правя сам. Ако всичко е от магазина, не ми се услажда, нали разбираш?
— И още как — отвърна Романо.
— Трябват още значи химикали, отрови и сол, много сол, за да се запази кожата. После точни инструменти за взимане на мерки и постигане на симетрия. Скалпели — ясно защо. Най-добри са германските. Тия немци знаят как се правят ножове. Скалпел е нужен за одиране на главата, за оформяне на очите, устните и така нататък. После имаме специални ножове за дране, за обезкостяване, трион за едрите кости, специални хирургически бръсначи за махане на космите, имаме дори едно нещо, дето му викат белачна машина. Представяш ли си? Това му се казва напредък!