— Няма прозорци и осветление, само няколко прости нара, но когато бягаш към свободата, не можеш да си чак толкоз придирчив — каза Били. Той свали електрическо фенерче от куката на стената и го подаде на Уеб. — Ето, погледни сам.
Уеб пъхна глава в отвора и опипа стените с лъча на фенерчето. В един момент за малко не припадна, когато лъчът освети човешка фигура, седнала на люлеещ се стол, но постепенно очите му свикнаха с тъмното и видя, че е кукла в естествен ръст, облечена като негър роб с рунтави посивели бакенбарди; бялото на очите му блестеше зловещо на фона на боядисаната в черно кожа.
Били се засмя.
— Няма що, здрави нерви имаш. Повечето хора надават писъци до небето, като го видят.
— Идеята беше на Били, не моя. — В гласа на Гуен се долавяше искрено отвращение.
— Много си падам по такива шегички — призна Били. — Ами че то нали човек има нужда да се посмее от време на време?
Те допиха чашите си и се упътиха към масата за вечеря.
Тъй като Били не пропусна да подчертае, че главната трапезария е толкова грамадна, че няма да могат да се чуват през масата, вечерята беше сервирана в една по-малка стая, встрани от кухнята. Гуен каза молитвата и се прекръсти; Романо стори същото, докато Стрейт, Уеб и Били наблюдаваха отстрани.
Гуен беше приготвила салата „Цезар“, телешки карета, пресни аспержи в сметанов сос и домашни питки. За десерт имаше черешов сладкиш и кафе. Романо се изтегна назад и доволно погали корема си.
— Е, на това му се вика ядене! По-добро е, отколкото в офицерския стол — провикна се той.
— Вечерята беше прекрасна, благодарим ти, Гуен — каза Уеб, като срита Романо под масата.
— В Ричмънд посрещахме много гости — каза тя, — но вече не каним толкова. — При тези думи тя погледна с укор съпруга си.
— Вече доста неща не правим като едно време — обади се Били Канфилд. — Но вечерята беше страхотна и аз предлагам тост за главния готвач. — Той отиде до бюфета и измъкна кристална гарафа с коняк и четири чаши. — Като всеки добър южняк, и аз си падам по „Джим Бийм“, но за един сериозен тост трябва нещо по така. — Той наля чашите и всички пиха за здравето на Гуен.
Тя се усмихна и вдигна чаша.
— Приятно е толкова мъже да ти окажат уважение.
Докато се сбогуваха, Уеб дръпна Били настрани.
— Просто да уточним правилата. Искам още сега, като си тръгнем, да включиш алармата и да я включваш всяка вечер преди лягане. Тази къща има прекалено много входове и изходи, затова искам двамата с Гуен да ползвате винаги един и същ вход. Така няма да забравите някоя врата отключена. Ако искате да излезете от къщата дори само на разходка, най-напред ни се обаждате и единият от нас идва за охрана. Ако нещо ви уплаши, теб или Гуен, веднага ни се обаждате. Ако забележите нещо подозрително, каквото и да било, аз трябва да знам. Ето ти номера на мобилния ми телефон. Той е включен денонощно. Освен това искам да помислиш и да ни пуснеш с Романо да живеем в голямата къща. Ако нещо се случи, всяка секунда е от значение.
Били погледна листчето с номера на Уеб.
— Е, какво, изведнъж се оказахме затворници в собствения си дом! — Той поклати тъжно глава. — Тия жалки мизерници!
— Ония пушки в шкафа само за украшение ли са, или знаеш как се използват?
— Повечето са за лов на дребен дивеч. Големите са заключени в един шкаф горе. Имам и дванайсеткалиброва помпа, освен това един .357-калибров магнум, заредени и готови. Пък и Гуен стреля едва ли не по-добре от мен.
— Чудесно. Само гледай да не гръмнеш по погрешка някой от добрите. Имате ли намерение скоро да пътувате нанякъде?
— След няколко дни изпращаме нови кончета за Кентъки. Ще бъдем аз, Стрейт и няколко от момчетата.
— Ще поговоря с Бейтс, той може да е на друго мнение.
— Послушай Уеб — доближи се Немо. Беше чул част от разговора. — Някой иска да ти види сметката. Стой си тука, та да могат федералните да те опазят.
— Нещо си се размекнал, Немо — ухили се Били.
— Глупости. Просто ако нещо се случи с теб, оставам без работа.
— А посетители очаквате ли?
Били поклати глава.
— С повечето от едновремешните приятели в Ричмънд си загубихме следите. Може би и ние сме виновни. Тук живеем доста затворено.
— Какво знаеш за съседите от „Южняшка красавица“?
— Само това, че са по-големи грубияни и от мен. — Канфилд се засмя. — Право да ти кажа, не ги познавам кой знае колко. И те като нас не са много общителни. Виждал съм само един от тях, май беше управителят на имението.
— А какво ще кажеш за хеликоптера и самолета?
Били направи гримаса.
— Е това наистина дразни. Плашат конете, там е работата.
— Колко често виждаш самолета и хеликоптера да пристигат или да излитат?