Туна се опита да вдигне Уеб и да го хвърли по гръб, но Уеб не се пускаше. Друго си бе наумил той. Най-после Туна успя да го завърти така, че Уеб отпусна хватката, и в този момент Туна го метна на земята. Тъкмо това бе очаквал Уеб. Той се претърколи със заучено движение напред, вдигна пистолета на противника си от земята, скочи на крака, хвърли се към него, хвана го изотзад за гърлото и опря пистолета в слепоочието му.
— Май ти трябва по-добра охрана — каза той на Големия X. — Прав ли съм, Туна?
Големия X вдигна пистолета и стреля веднъж. Куршумът улучи Туна точно по средата на челото. Той се строполи и умря, без да издаде звук. Повечето изстрели в средата на челото произвеждаха точно този ефект — жертвата замлъкваше веднъж завинаги, преди още мозъкът да е подал команда за писък.
Пред смаяния поглед на Уеб Големия X спокойно затъкна пистолета в колана на панталоните си. Лицето му изразяваше само леко отвращение, като на човек, убил къртица в градината. Хората му изглеждаха не по-малко смаяни от Уеб. Явно скоропостижната смърт на Туна бе замислена еднолично от Големия X. Само Мейси не се трогна ни най-малко от гибелта на своя доскорошен колега; той стоеше неподвижно, насочил оръжието си към Уеб, без да отделя очи от пистолета в ръката му. Стойката на Мейси беше отработена и професионална, сякаш бе изкарал курсове по стрелба в някоя военна академия. Уеб се зачуди къде ли бе усвоил тези умения — сигурно в някоя военизирана неофашистка банда, и то от бивши федерални инструктори, преминали на страната на лошите.
Останал без заложник и с няколко пистолета, насочени към гърдите си, Уеб благоразумно хвърли оръжието.
— Какво ти казах? — рече Големия X. — Свестни служители трудно се намират. Аз на моите им давам мангизи, готини дрехи, коли, курви. Показвам им кое-що, вкарвам ги в пътя, правя ги хора. Няма цял живот все аз да се трепя, я! Един ден ще си обера партакешите, ще се покрия някъде и ще си живея живота, доде пукна. И какво? Да не мислиш, че след всичко това мога да им имам вяра? Къде ти бе, братче! Тия мерзавци хапят ръката, дето ги храни. Туна си върти бизнеса зад гърба ми и си вика, че аз съм кьорав и нищо не виждам. През цялото време ми краде от стоката и прибира мангизите. Сякаш аз съм някакъв тъпанар и няма да го фана. Ама това не е всичко. Най-тъпото е, че самият той почна да се друса с мойта стока. Ами че и теб да те натъпча с тая гадост, брат ми, и ти ще си изпееш всичко, дето те запитат! Представяш ли си? Да се надруса, че като го гепят федералните, да си каже и майчиното мляко. Да ни прецака всичките. Да, ама не! Нямам намерение да се оставя да ме прецакат. Нямам намерение да си управлявам бизнеса от пандиза, както правят някои. Тц! Няма да стане. Няма така да си приключа живота. Ще се гръмна, но в пандиза не влизам!
Той изгледа ядовито хората си.
— Ей, вие, тук ли смятате да го оставите тоя, на пътя? Я покажете малко уважение към умрелите!
— Какво, по дяволите, да го правим? — попита троснато един от тях, разперил в почуда ръце. Уеб усети обаче, че въпреки наежената си поза човекът ужасно се бои от големия шеф. Без съмнение Големия X също усещаше това. Страхът на подчинените му беше един от стълбовете на неговия „бизнес“. Ако искаше да насади у хората си лоялност, каква по-добра мотивация от постоянната възможност да завършат живота си с куршум в челото, сред локва кръв? Освен това с убийството на Туна той най-вероятно се бе опитал да отправи предупреждение и към Уеб. Ако това бе целта, Уеб беше повече от предупреден.
Големия X поклати глава, видимо отвратен.
— На всяко нещо ли трябва да ви уча? Вие да не сте малки деца? На какво мирише тука, не е ли на река? Хвърлете го във водата и да приключваме. И му вържете нещо на краката, да не вземе да изплува.
Мъжете гнусливо вдигнаха Туна от земята, като през цялото време мърмореха, че ще си изцапат хубавите костюмчета „Версаче“ с кръв и други нечистотии от своя паднал другар. През цялото време Мейси не помръдна от мястото си. Уеб си каза, че той явно е най-приближеният сътрудник на Големия X и като такъв му се полага да присъства на поверителните съвещания.
Когато другите двама изчезнаха в мрака към близката река, Големия X изгледа Уеб.
— Видя ли какво искам да кажа? Свестни хора все по-трудно се намират. Просто ги няма! Всичко живо иска да забогатее с един удар, а никой не си мърда пръста за две пари работа да свърши. И всеки се пише началник. Аз се хванах в тоя бизнес осемгодишен, продавах дози хероин в пликчета по за долар. Скъсвах си задника от бачкане за центове, а сега тия типове си мислят, че всичко им се полага, след като се изкарали два месеца в бранша. Ако това е новата икономика, ела ме ритни!