— От петдесетте са. Аз лично не ги помня, но мама ги помнеше добре.
— Помнеше?
— Ти какво си мислиш, кокаинът е страшна работа, това да не ти е лимонада! Хайде, ченге, напъни си мозъка!
— Нещо не схващам.
Големия X поклати глава, погледна Мейси и после пак се обърна към Уеб:
— Аз пък си мислех, че вие, федералните, сте все с висше.
— Явно на някои дипломите им важат повече, отколкото на други.
— Ако не можеш да вкараш нещо през вратата, нито пък да го спуснеш през покрива, какво ти остава?
Уеб се замисли за миг и после изведнъж му просветна.
— Отдолу! Сградите са от петдесетте, строени са по време на Студената война. Значи, какво? Бомбоубежища? Тунели?
— Брей, не си бил чак толкоз тъп!
— И все пак, нямаме никакви доказателства.
— Това си е ваш проблем. Сега ти иди при твоите и им кажи да ме оставят на мира. За какво ми е притрябвало на мен да убивам федерални агенти? Върви и се опитай да им го набиеш това в главите. — Той се умълча; огромният му крак стриваше на прах боровите иглички, разпилени по земята. После вдигна поглед към Уеб. — Абе, да не би Кевин да е при вас, пък вие да си траете и да си играете с мен?
Уеб се замисли как най-добре да отговори на този въпрос. Накрая реши да каже истината:
— Не, Кевин не е при нас.
— Нали разбираш, на местните ченгета им нямам вяра за пет пари. Много черни братя бяха очистени все от местни полицаи. Не че и на вас, федералните, може чак толкоз да ви се вярва, но поне не убивате хора за удоволствие.
— Благодаря.
— Тъй че, каквото и друго да стане, ако Кевин е при вас, поне ще знам, че нищо лошо няма да му се случи. Може пък просто да го позадържите малко, ей така, докато се размине бурята.
В погледа му Уеб прочете, че Големия X наистина се моли Кевин да е задържан от ФБР, където все пак би се намирал в относителна безопасност.
— Де да беше при нас, но не е. Нали виждаш, не се будалкам с теб. — После добави: — Струва ми се обаче, че Кевин някак си е замесен в станалото’.
— Дрън-дрън! — изрева Големия X. — Кевин е още дете. Нищо не е направил. И няма да ходи в затвора, в никакъв случай. Не и Кевин!
— Не казвам, че го е направил съзнателно. Ти си прав, Кевин е още дете, едно изплашено дете. Тъкмо онези обаче, които са го отвлекли, стоят зад цялата тази каша. Поне аз така си мисля. Не знам какво правеше Кевин в уличката, но присъствието му там не беше съвпадение. Аз не по-малко от теб искам да го открия жив и здрав. Вече веднъж му спасих живота в онази уличка, сега не бих желал да се окаже, че е било напразно.
— Тъй значи. Искаш да го намериш, за да даде показания и после да прекара живота си под полицейска охрана като бивш свидетел. Егати живота!
Големия X и Уеб се гледаха известно време право в очите, докато накрая великанът не издържа и отмести поглед.
— Ще направя всичко по силите си, за да ти върна Кевин жив и здрав, човече. Обещавам. Но ако момчето знае нещо, ще трябва да ни го каже. Ние ще го пазим.
— Как не! Като ви знам, много ви бива в тая работа.
Чуха се стъпки; другите двама се връщаха.
— Тия тунели… Този, който знае за тях, сигурно си има име — каза Уеб, но Големия X вече клатеше глава:
— И да си има, не го знам.
Когато мъжете се появиха от храстите, Големия X направи знак на единия.
— Разкарай предавателя от колата му!
Човекът кимна, седна зад волана, изстреля два куршума в радиото на таблото и измъкна поставения вътре микрофон. След това извади пълнителя на пистолета, който Уеб бе оставил на предната седалка, изстреля в земята куршума от цевта и му подаде оръжието. Накрая взе мобилния му телефон, демонстративно го разби в близкото дърво и му го подаде с широка усмивка.
— Не ги правят здрави като едно време тез пущини…
— Е, ние да тръгваме — каза Големия X. — А пък ти, ако смяташ да ме гониш, задето гръмнах Туна, помисли си преди това. — Той го изгледа мрачно. — Само да поискам, и си мъртъв. Само да поискам, и всеки твой близък, който и да било, е мъртъв. Ако имаш домашно животно — куче, котка, — само да поискам, и е мъртво.
Уеб отвърна на погледа му.
— Не те съветвам да стигаш дотам. Не ти трябват неприятности.
— Какво, ти заплашваш ли ме? Ще ме набиеш, така ли? Ще ме гръмнеш може би? — Той разкопча ризата си и пристъпи към Уеб. През годините Уеб бе виждал какво ли не, но сега наистина бе изумен.
Гърдите и коремът на Големия X бяха целите покрити с безброй белези от порезни и огнестрелни рани, следи от изгаряния, дупки от шевове, както и някакви ужасяващи деформации, сякаш някой бе късал парче по парче плътта му и след това тя бе зарасла накриво. Тялото на великана приличаше на картина, създадена от един полудял свят.