— Аз съм на сто и двайсет години като за бял — каза тихо Големия X. По лицето на великана бе изписана гордост от това, че бе останал жив след всичко преживяно. Гордост, която никой не можеше да му оспори.
Големия X продължи:
— Ако ще ме гониш, гледай поне да си въоръжен както трябва. Иначе ще ти отрежа топките и ще ти ги натикам в гърлото.
С тези думи той се обърна и си тръгна, а Уеб едва се сдържа да не му скочи на гърба. Сега не му е времето, каза си той; рано или късно обаче Големия X щеше да си го получи.
Той се задоволи да подвикне зад гърба му:
— Значи ти подготвяш Кевин един ден да наследи бизнеса, така ли? Малкото ти братче-синче сигурно много се гордее с теб.
Големия X се извърна.
— Казах ти, остави Кевин на мира.
— В онази тъмна уличка с Кевин успяхме да се посближим. Той ми разправи доста неща. — Това беше блъф, разбира се, но добре премерен. Този, който бе подменил Кевин в тъмното, сигурно беше главният враг на Големия X. Ако наистина беше така, за Уеб би било изгодно да ги насъска един срещу друг. Той си каза, че на Големия X нищо не му костваше да го излъже, че не е замесен в играта, но това в никакъв случай не означаваше, че уличните предприемачи не се бяха съюзили с някого за очистването на екип „Чарли“. Ако наистина беше така, Уеб искаше да ги спипа всичките. До един.
Големия X се върна, пристъпи към Уеб и го огледа от горе до долу, сякаш преценяваше куража или глупостта му.
— Ако искаш да си върнеш Кевин, очаквам да получа от теб известно съдействие — заяви Уеб. Пред останалите той не спомена какво му бе казал Големия X. Предполагаше, че великанът иска да запази между тях двамата информацията за тунелите под сградата, заради което бе изпратил двамата си помощници да хвърлят Туна в реката.
— А не очакваш ли да получиш това?
Уеб успя да вдигне навреме ръка, с което донякъде смекчи удара, но ефектът от големия колкото топка за боулинг юмрук на Големия X бе такъв, че Уеб се просна възнак върху капака на колата и разби предното стъкло с главата си.
След около половин час Уеб дойде в съзнание и предпазливо се смъкна от капака, където бе лежал, като придържаше навехнатата си ръка и едновременно с това разтриваше челюстта си и тихо псуваше. За свое успокоение откри, че ръката и челюстта му не са счупени; зачуди се как е възможно това. После се запита колко ли още сътресения би могъл да изтърпи, преди мозъкът му да изключи окончателно.
Изведнъж той рязко се извърна и насочи пистолета си към мъжа, който в този момент се бе появил иззад дърветата. Непознатият също държеше пистолет и го бе насочил към Уеб.
— Добър рефлекс — забеляза той. — Само дето нямаш патрони. — Мъжът пристъпи напред и Уеб го позна.
— Коув?
Рандъл Коув прибра оръжието си и се облегна на колата.
— Тоя тип е много опасен — каза той. — Видя ли го как гръмна един от своите? Това не е обичайно дори в неговите среди. — Той се взря в лицето на Уеб. — Утре ще си целият в синини. Нищо, насинен е все пак по-добре, отколкото изстинал.
Уеб прибра празния пистолет и заразтрива тила си.
— Явно си наблюдавал мача от почетната ложа. Няма що, много ти благодаря за помощта.
Коув го изгледа мрачно.
— Виж какво, приятел, аз съм твой колега, федерален агент. Няма значение, че действам под прикритие. Двамата имаме еднакви служебни карти, положили сме една и съща клетва. Занимавали сме се с едни и същи дивотии в Бюрото. Ако те се бяха опитали да те очистят, щях да ти се притека на помощ. Но те не се опитаха и аз не се притекох. Ако това те успокоява, докато беше в безсъзнание, пропъдих едни черни братя, дето се навъртаха около трупа ти.
— Благодаря ти за което, понеже моят труп още ми трябва.
— Трябва да поговорим, само че не тук. Някои от хората на Големия X може да се навъртат наоколо. Това място никак не е безопасно, дори за въоръжени агенти като нас.
Уеб се огледа.
— Къде тогава? Квартирата ти я събориха преди време.
Коув се усмихна.
— Знам, че си разговарял със Съни. Е, щом той е преценил, че си свестен, значи си. Съни Венабълс подушва мърша не по-зле от най-добрата ми хрътка, дето съм имал навремето в Мисисипи.
— Голяма каша стана. Скоро да си говорил с Бейтс?
— Срещаме се от време на време, но и двамата не си казваме всичко докрай. Аз знам какво мога да очаквам от Пърс и той знае какво да очаква от мен. — Той подаде на Уеб сгънато листче хартия. — Чакай ме на това място след трийсет минути.
Уеб погледна часовника си.
— Имам специална задача. Трябва да се връщам вече.
— Не бой се, няма да ти отнема много време. И още нещо. — Той седна в колата и след няколко секунди се появи навън, като държеше в ръка някакъв предмет. — Устройство за спътниково проследяване. С нищо не отстъпва на нашите.