— А, значи и спътник си имат вече — отбеляза Уеб. — Колко успокояващо!
— С малък радиопредавател.
Значи Уеб се бе оказал прав в предположенията си как му бяха давали указания за посоката след моста Уилсън. Коув изключи устройството и го сложи в джоба си.
— Веществено доказателство. Чудно как не са си го прибрали — каза той, преди да изчезне в гъсталака.
След като се съвзе достатъчно, за да държи и двете си очи едновременно отворени, Уеб включи на скорост и потегли. След половин час той седеше на една пейка в търговския комплекс в центъра на града, недалеч от института „Смитсониън“, и чакаше Коув. Когато чу гласа му зад гърба си, не реагира. Точно както пишеше на хартийката. Уеб реши, че Коув вероятно е в декоративните храсти зад пейката.
— Значи Бейтс ти е разправял за мен?
— Да. Моите съболезнования за семейството ти.
— Аха — беше отговорът на Коув на тази любезност.
— Намерих в къщата ти изрезка от вестник, в която пишеше за двама ви с Бейтс.
— Явно доста те бива. Това скривалище ми върши отлична работа вече години наред.
— Защо я беше скрил?
— За заблуда на противника. Ако някой претърсва къщата ми, да му подхвърля нещо, което няма никакъв смисъл. Всичко по-важно го пазя в главата си.
— Значи изрезката е просто за отвличане на вниманието? Нещо без значение? — Коув не отговори и Уеб продължи: — Бейтс ми каза, че си бил по петите на някакви едри наркопласьори. Може би същите, които поставиха капана за моя екип.
— Точно така. Само че тази случка далеч не е приключила. Чух Уестбрук да ти споменава за тунелите. Аз самият не се бях сетил. Идеален начин да изкарат компютрите от сградата и да вкарат картечници на тяхно място.
— Смятам колкото може по-скоро да предам това на Бейтс и после двамата ще идем да направим оглед. Ти искаш ли да дойдеш?
Коув не отговори; на Уеб му бе нужна около една секунда, за да разбере защо. По отсрещния тротоар се движеше някакъв мъж. Облечен беше като бездомник и леко залиташе, сякаш беше пийнал. Може би и двете бяха верни, може би мъжът наистина беше пиян бездомник, но Уеб не желаеше да рискува, а очевидно и Коув си мислеше същото. Уеб посегна към пистолета си и за пореден път си спомни, че е празен. Имаше резервен пълнител в багажника на колата, но тя беше паркирана на трийсетина метра, а той, като същински идиот, просто бе забравил да го вземе. Сякаш в отговор на мислите си усети как нещо се плъзга по седалката на пейката откъм гърба му. Уеб сграбчи пистолета, който Коув му подаде през дъските изотзад, прошепна кратка благодарност и продължи да седи неподвижен, като с дулото следеше всяко движение на мъжа, докато той отмина.
— Никога не се знае откъде може да ти дойде — каза Коув.
— Бейтс разправя, че си разработвал един от хората на Уестбрук, най-вероятно Мейси или Пийбълс, но той те е изиграл.
— Нито Мейси, нито Пийбълс. Моят човек ми беше верен, поне през повечето време, но в един момент самият той бе изигран.
— Добре, ако твоят човек ти е верен, има ли начин чрез него да се доберем до истината?
— Вече не.
— Защо?
— Защото моят човек се казваше Туна.
— Ти се майтапиш!
— Хората на Големия X през цялото време го мамят зад гърба му. Ако почне да ги убива заради това, няма да му остане никой. Той се избудалка с теб. Уестбрук уби Туна заради най-големия възможен грях, заради това, че го тропаше пред ченгетата.
— Според Туна имало ли е и други замесени освен Уестбрук?
— Туна беше основно бияч, което не значи, че нямаше и мозък. Аз го разработвах от шест месеца. Отначало го бяхме прибрали за нещо дребно, но той вече бе лежал четири години в затвора и нямаше никакво желание да попада повече там. Та той ми разправи за някаква нова групировка, която била поела канала за доставяне на стоката до местните банди, като дори препирала част от парите с легитимен бизнес. Разбира се, за услугите си не взимала никак евтино, но повечето банди явно вече й били станали клиенти. С изключение на Уестбрук. Франсис Уестбрук не се доверява никому. Но дори и на наркопласьорите в даден момент им писва да се стрелят един друг. От друга страна, окрупняването на бизнеса и намаляването на производствените разходи е еднакво изгодно и в сенчестата, и в легитимната икономика. Аз отдавна се опитвам да разузная кое-що за тази нова групировка, но все не успявам. Представих им се за посредник на банда наркопласьори, която се опитва да прехвърли бизнеса си от Аризона в селските райони на Вирджиния. Уж моите клиенти били чували за тая групировка, та ме пратили да разузная как стоят нещата. Отначало си мислех, че Уестбрук стои зад новата формация, но когато видях в какви мащаби работят, си казах, че това е нещо огромно.