Докато двамата крачеха по улицата, Бейтс продължаваше да се пали.
— Имаш късмет, че си още жив, Уеб — троснато каза той, сякаш бе лично разочарован от това обстоятелство. — Така е, като действаш сам. Направо не мога да повярвам, че си могъл да се навираш на такова място без подкрепление. Ти наруши изричната ми заповед. Мога сега мамината да ти разплача.
— Но няма да го направиш, защото получаваш от мен това, от което най-много имаш нужда. Съдействие.
Най-после Бейтс се поуспокои и заклати замислено глава.
— Ама той наистина ли гръмна оня тип пред очите ти, задето го тропал на ченгетата?
— Такова нещо едва ли може да мине за оптическа измама.
— Тоя негодник явно има дупе, за да го направи. Божичко!
— Има, и още как! Като задницата на самосвал.
Двамата влязоха в сградата, която бе обект на операцията, и се спуснаха в мазето. Вътре беше тъмно и влажно; вонята беше неописуема. Уеб мислено се подсмихна на контраста между каменния дворец сред фермата във Вирджиния и този зандан в гетото Анакостия; призна си обаче, че се чувства по-комфортно в зандан, отколкото в дворец.
— Тунели значи — промърмори Бейтс, като се оглеждаше. — Разбираш ли, Уеб, там е работата, че ние вече проверихме за тунел.
— В такъв случай трябва да проверим още веднъж, понеже моят човек явно знаеше какво говори, а и няма никакъв друг начин да вкарат тук ония топове, без някой да ги види. Дали в Министерството на благоустройството нямат план на квартала, на който да фигурират тия тунели?
— Не забравяй, че се намираш във Вашингтон. Ако имаш излишно време да ровиш из разни държавни учреждения, моля! Достатъчно трудно е да намериш нещо от вчера, за отпреди половин век да не говорим.
Претърсиха цялото помещение и накрая Уеб се изправи пред голямо количество двесталитрови варели за мазут. Бяха общо сто, наредени в десет редици, по десет варела в редица.
— Това пък какво е?
— Пещите са работели с мазут. Тъкмо са им доставили пресен запас, и са затворили предприятието. Варелите са останали, защото не си е струвало да ги местят.
— Някой провери ли какво има отдолу?
Вместо отговор един от агентите пристъпи към първата редица варели и с цялата си тежест се опита за помести един от тях. Варелът не помръдна.
— Отдолу няма нищо, Уеб. Ако тунелът беше твой и искаше да влизаш и излизаш през него, щеше ли да затрупаш входа с един милион тона мазут?
— Тъй значи. — Уеб огледа внимателно варела, който мъжът се бе опитал да помести. Той го побутна с крак; варелът наистина беше пълен. Уеб подритна този до него, после следващия и така до края на първия ред, след което се прехвърли на втория.
— Е, какво, доволен ли си? — попита го Бейтс.
— Ще ми позволите ли? — каза Уеб.
Пред невярващите погледи на Бейтс и останалите той се покачи върху купа и започна да пристъпва от варел на варел, като върху всеки се поспираше и се опитваше да го разклати напред-назад с тежестта си. Когато стигна до средата на купчината, варелът под него се залюля и той едва не падна отгоре.
— Този е празен! — Уеб се прехвърли на следващия. — И този също! — Продължавайки да стъпва от варел на варел, той очерта един квадрат от празни варели, четири на четири. Тия тук всички са празни — извика той. — Я ми помогнете.
Останалите се покачиха на варелите и се скупчиха около него. Много скоро сред купа варели се освободи квадратна площадка, те насочиха надолу фенерчетата си и осветиха голям капак в пода.
— Дявол да го вземе! — облещи се Бейтс и вдигна поглед към Уеб. — Как ти дойде на ума?
— Навремето в Оперативното бюро на Канзас Сити работех по един случай. Някакъв тип се опитваше да изработи една банка. Беше напълнил един цял склад с варели мазут като гаранция за огромен заем. От банката бяха изпратили група инспектори да проверят наличността и, разбира се, ония бяха отворили по два-три варела, в които наистина имало мазут, но не си бяха дали труд да проверят задните редове, защото кой костюмиран тежкар ще се катери по мръсни варели с мазут! Спомням си го като сега, защото аз лично съм ги отварял един по един, след като оня хитрец бе прибрал парите и бе духнал.
Бейтс изглеждаше посрамен.
— Задължен съм ти, Уеб.
— Не си мисли, че няма да ти го напомня!
С извадени пистолети те отвориха капака, спуснаха се в тунела и тръгнаха по него. Отначало тунелът вървеше в права линия, после изведнъж сви рязко встрани.
Уеб освети пода с фенерчето си.
— Някой е минал оттук съвсем наскоро. Виждате ли следите?
Тунелът свършваше при някакво стълбище. Агентите предпазливо се заизкачваха нагоре, вдигнали пистолетите си за стрелба. Когато стигнаха до една незаключена врата, те я отвориха полека и се озоваха в избено помещение, подобно на предишното. В този район на града имаше много изоставени сгради. Безшумно се изкачиха на горния етаж, огледаха просторната празна стая, не видяха нищо подозрително, слязоха обратно долу и напуснаха сградата.