— Предполагам, че се озовахме на около две преки на запад — каза един от агентите и Уеб се съгласи. Те заоглеждаха отвън сградата, до която ги бе отвел тунелът. На един от калканите с избелели от времето букви беше изписано името на фирма за търговия на едро с хранителни продукти, а покрай стената имаше товарни рампи, до които да спират камионите с банани. Или с картечници. До рампите имаше дори два изоставени камиона — тъжни скелети със свалени колела и откъртени врати.
— Идваш посред нощ с някой пикал, паркираш между двата камиона, най-спокойно си стоварваш сандъците, прекарваш ги през тунела, и край! — каза Уеб. Той обгърна с поглед околните сгради. — Тук никой не живее, никой нищо няма да забележи, чиста работа.
— Да, но Големия X има извършено предумишлено убийство. Ако дадеш показания, влиза в затвора и не излиза повече.
— Първо трябва да го открием обаче, а от това, което видях, той не е случаен любител.
— Ще те поставим под охрана като федерален свидетел.
— Няма нужда. Аз също не съм любител в моя бранш.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Тоя тип има всички основания да ти извие врата.
— Ако е искал, щеше да го направи още снощи. Аз не бях в състояние да се съпротивлявам. Освен това имам поставена задача. Охранявам Били и Гуен Канфилд и нямам намерение да оставя работата си по средата.
— Не разбирам. Тоя хубостник убива един от своите пред очите ти, а после те пуска да си ходиш.
— Пуска ме, за да ти предам за тунелите.
— Той не е ли чувал, че има телефони в тая държава? Не се шегувам, Уеб, искам да ти сложа охрана.
— Каза, че си ми задължен. Сега е моментът да ми се отплатиш.
— Какво може да е по-важно за теб от това да останеш жив?
— Не знам, Пърс. В моята професия не ми остава време да се замислям за тия работи. Но нямам намерение да се покривам тъкмо сега.
— Аз съм твой началник, мога да ти заповядам.
— Не се съмнявам, че можеш — каза Уеб, като го изгледа в упор.
— По дяволите, Лондон, от теб имам повече неприятности, отколкото полза!
— Мислех, че отдавна си го разбрал.
Бейтс огледа още веднъж рампите.
— Лошото е, че няма как да докажем каквато и да било връзка между „Свободните“, този склад и ония картечници. Без доказателства не можем нищо да им направим. А тъкмо сега те са се снишили и не ни дават никакъв повод да ги навестим.
— Ония убийства в Ричмънд не са ли свързани по някакъв начин със „Свободните“? Струва ми се, че оттам все нещо ще излезе.
— По траекторията на куршума установихме, че съдията Ледбетър е застрелян откъм една строяща се сграда на отсрещната страна на улицата. На такъв строеж работят няколкостотин души.
— А обаждането по телефона?
— От уличен автомат в южен Ричмънд. Никакви следи.
— Да, но по това време съдията е бил в центъра на града. Това означава, че са замесени поне двама души.
— Точно така. Аз никога не съм предполагал, че си имаме работа с любители.
— Какво знаеш за Уоткинс и Уингоу?
— Всички служители в кантората на Уингоу са проверени.
— А чистачките? Някоя от тях е могла да намаже слушалката на телефона му с атропин.
— И тях ги проверихме. Повечето са приходящи, но въпреки това не открихме нищо.
— А Уоткинс?
— Теч в газовата инсталация. Къщата е стара.
— Айде стига, бе! Да му позвънят по телефона тъкмо когато си влиза. С точност до секундата! Някой явно много добре е познавал навиците и разписанието и на тримата. И как така става, че тъкмо в неговия телефон се появява някакъв соленоид, който произвежда фаталната искра точно в подходящия момент?
— Знам това, Уеб, но всеки един от тримата сам по себе си има достатъчно врагове, които му желаят смъртта. Едно или две от тези убийства може и да имат връзка с другия инцидент, но едва ли и трите. Засега единствените ни следи са телефонните обаждания и историята с Ърнест Фрий.
— Те са свързани помежду си, Пърс. Вярвай ми!
— И така да е, трябва да сме в състояние да убедим съдебните заседатели, а това става все по-трудно напоследък.
— Нещо за оная бомба във фермата?
— Извънредно сложно устройство с експлозив С4. Проверихме един по един всички работещи — произход, трудова биография и прочие. Почти всички са доведени лично от Стрейт, след като били освободени от предишните си работни места. Повечето са с чисти досиета, някои имат присъди за леки деяния, най-вече за къркане и дребно хулиганство, нормално за селяндури като тях.