В погледа му тя прочете тъга, която дълбоко я разстрои.
— Струва ми се, че е твърде късно — отвърна той. После добави: — Във всеки случай си права за пръстена.
— Е, да поговорим за тая хипноза — каза Уеб.
Романо бе довел Клеър и бе отишъл да охранява семейството. Клеър и Уеб седяха в малката дневна и се гледаха в упор.
— Знам, че не си приел, но все пак О’Банън не ти ли обясни за какво става дума, когато ти предложи да те хипнотизира?
— Предполагам, че съм забравил.
— Просто се отпускаш и правиш каквото ти кажа, Уеб. Следвай интуицията си. Ти си интуитивен тип.
— Така ли мислиш?
Тя му се усмихна над ръба на чашата чай, която Уеб й бе предложил.
— Не е нужно да съм психиатър, за да забележа. — Тя погледна през прозореца. — Страхотно местенце!
— Да, не е лошо.
— Предполагам, че мога да те попитам какво правиш тук?
— Вече наруших всички правила, като изобщо те поканих, но се надявам, че ако някой ви е следил, Романо го е забелязал. — Не че онези, които стоят зад всички убийства, не знаят къде живее семейство Канфилд, добави наум той. Нали им бяха подхвърлили телефона с бомбата в собствения им дом!
— Романо е доста интересен случай от професионална гледна точка. Само докато пътувахме насам с колата, аз вече му открих пет основни типа психоза, класическо пасивно-агресивно поведение и нездрав апетит към болка и насилие.
— Само това? Аз пък си мислех, че има много повече дефекти.
— Освен това той е твърде интелигентен, чувствителен, дълбоко емоционален, невероятно самостоятелен, но в същото време изумително лоялен. Пълен спектър от душевни качества.
— Ако имаш нужда от някой, на когото да разчиташ, няма по-добър от Поли. На вид изглежда доста недодялан, но има златно сърце. Не те ли хареса обаче, по-добре стой далеч! Жена му Енджи е още по-голяма фурия. Наскоро установих, че ходи при О’Банън. А също и някои други съпруги на мои колеги. Дори видях Деби Райнър в кабинета му. Това е жената на Теди Райнър, водача на нашия екип.
— Ние имаме много пациенти от ФБР, а също и от останалите правоохранителни агенции. Преди години доктор О’Банън работеше на щат към Бюрото. Когато се отдели и започна частна практика, той доведе и много от някогашните си пациенти. Неговата практика е тясно специализирана, защото хората в този бранш си имат свои характерни проблеми главно в резултат от стреса, които могат да имат унищожителен ефект върху психиката, ако бъдат оставени без професионална намеса. Аз лично намирам тази област за извънредно интересна. Наистина се възхищавам от това, което правите. Надявам се, че го знаеш.
Уеб я огледа внимателно; лицето му изразяваше недоверие и болка.
— Има ли още нещо, което те мъчи? — запита го тихо тя.
— Досието ми, което са ти дали. Случайно вътре да е онова интервю с Хари Съливан?
Тя се поколеба, преди да отговори.
— Да. Мислех да ти кажа, но после реших, че е по-добре сам да научиш. Виждам, че си го направил.
— Да — отвърна със свито гърло той. — С около четиринайсет години закъснение.
— Баща ти не е имал никакви лични причини да каже и една добра дума за теб. Той е бил на път да прекара следващите двайсет години в затвора. Никога не сте били близки. И въпреки това…
— И въпреки това е казал, че имам всички данни да стана най-добрия агент на ФБР, който се е раждал на тоя свят.
— Точно така — отвърна тихо тя.
— Може би един ден двамата все пак трябва да се съберем — въздъхна Уеб.
Клеър срещна погледа му.
— Предполагам, Уеб, че ще ти причини сериозна травма, но, от друга страна, смятам, че идеята не е лоша.
— Нещо като глас от миналото?
— Нещо такова.
— Като става дума за гласове, сещам се какво ми каза Кевин Уестбрук в оная тъмна уличка.
Клеър се изпъна на стола си.
— „Проклятие и триста дяволи“?
— Ти какво знаеш за черната магия?
— Не много. Да не си мислиш, че това е някакъв вид клетва, че Кевин те е прокълнал?
— Не той, но може би хората зад него. Не знам със сигурност, просто мисля на глас.
Клеър гледаше недоверчиво.
— Предполагам, че е възможно, Уеб, но не вярвам това да е отговорът.
Уеб изпука с кокалчетата на пръстите си.
— Сигурно си права. Е, докторе, вади си джобния часовник и почвай да ми го люлееш пред лицето.
— С твое позволение ще използвам синя химикалка. Най-напред обаче искам да седнеш в онова кресло и да се облегнеш удобно назад. Не мога да те хипнотизирам в стойка „мирно“, Уеб. Първо трябва да се отпуснеш и аз смятам да ти помогна.