Много предпазливо, той се подчини и каза десет пъти: „Спорт, спорт, спорт…“
— А какво има в безалкохолните напитки?
— СПИРТ! — извика той.
— Всъщност спирт има в алкохолните напитки, Уеб.
Раменете му се прегърбиха от обида и разочарование, но тя побърза да го похвали:
— Нищо, Уеб, много добре се справяш. Почти никой не успява от пръв път да даде верния отговор. Спокоен си, изглеждаш добре. Сега искам да преброиш назад от триста до нула, през три.
Уеб започна да брои. Когато стигна до 279, тя го прекъсна и му каза да брои през пет, после през седем и накрая през девет. След известно време тя отново го прекъсна:
— Престани да броиш и се отпусни. Сега се намираш на горната площадка на ескалатора и си достатъчно отпуснат. Когато стигнеш долната площадка, ще постигнеш пълно отпускане. А сега вземи ескалатора и се спусни надолу. Когато стигнеш, ще си вече толкова отпуснат, колкото никога преди не си бил. Готов ли си? — Уеб кимна.
Гласът й галеше ухото като прохладен летен бриз.
— Ти бавно слизаш с ескалатора. Плъзгаш се надолу сякаш по въздух. Все повече се отпускаш. Постигаш пълно отпускане. — Клеър започна да брои назад от десет, като между цифрите вмъкваше успокояващи, приспивни слова. Когато стигна едно, тя каза: — Сега изглеждаш напълно отпуснат.
През цялото време тя наблюдаваше чертите на лицето му и цвета на кожата. Напрегнатото му тяло бавно се отпусна. Лицето му беше зачервено — знак за силен прилив на кръв. Клепачите бяха притворени, но трепкаха. Тя го предупреди, че ще вдигне една от ръцете му; не искаше внезапното докосване да го стресне. Клеър полека вдигна ръката му нагоре. Беше мека. Тя я пусна и ръката падна надолу.
— Вече си близо до основата на ескалатора. Скоро ще слизаш. Пълно отпускане както никога преди. Идеално.
Тя още веднъж вдигна ръката му, след като повторно го предупреди.
— Кой е любимият ти цвят?
— Зеленият — каза тихо Уеб.
— Зелено, прекрасен успокояващ цвят. Цветът на тревата. Аз слагам един зелен балон в ръката ти. Сега, в момента. Усещаш ли го? — Уеб кимна. — Смятам да го надуя с хелий. Както знаеш, хелият е по-лек от въздуха. Аз надувам зеления балон с хелий. Той започва да се издига. Става все по-голям.
Клеър наблюдаваше ръката на Уеб, която започна да се издига от облегалката на креслото, сякаш движена от невидим балон.
— Сега ще преброя до три и ръката ти ще се спусне обратно надолу. — Тя започна да брои и на три ръката на Уеб падна като отсечена върху креслото.
Клеър изчака трийсетина секунди и продължи:
— Ръката ти изстива, става много студена, струва ми се, че измръзва. — Тя видя как Уеб сви ръката си в юмрук и я разтърси. — Сега е по-добре, затопля се, всичко е нормално.
При нормални обстоятелства Клеър не подлагаше пациентите си на всички фази на хипнозата. Обикновено приключваше с балона. Но този път тя искаше да провери нещо, което бе предизвикало любопитството й и я бе накарало да си мисли, че Уеб може би е сомнамбул. Специалистите в областта на психотерапията са почти единодушни, че между пет и десет процента от населението са силно податливи на хипноза и приблизително същият процент са крайно резистентни на този вид манипулация. Сомнамбулите са отделна категория. Те до такава степен се поддават на внушение, че могат да бъдат накарани чрез хипноза да изпитват физически усещания, както току-що се бе случило с Уеб. Освен това в състояние на хипноза могат да им бъдат вменени действия, които да извършат впоследствие, след завръщането си в будно състояние. И което е най-странно, понякога високо интелигентни хора се оказват най-податливи на хипноза.
— Чуваш ли ме, Уеб? — Той кимна. — Слушай сега внимателно гласа ми. Концентрирай се и само слушай какво ще ти кажа. Балона го няма вече. Продължавай да се отпускаш. Сега държиш в ръката си видеокамера. Това, което виждаш през обектива, го виждам и аз. Само това и нищо друго. Разбираш ли, мистър оператор? — Повторно кимване. — Така значи. Моята роля е да те насочвам навреме в желаната посока, но ти отговаряш за всичко останало. През камерата ще наблюдаваш другите хора и ще се опитваш да узнаеш какво са намислили да правят. Камерата има микрофон, така че ще чуваш и звук. Разбрахме ли се? — Уеб отново кимна. — Толкова добре се справяш, мистър оператор, че наистина се гордея с теб.
Клеър се замисли за момент. Като терапевт, запознат с личната история на Уеб, тя знаеше точно върху какво от миналото му трябва да се съсредоточи, за да му помогне. Неговите най-сериозни психически проблеми не започваха със смъртта на другарите му от ОБТ, а още от взаимоотношенията му с неговата майка, от една страна, и втория му баща, от друга. Но тя искаше да започне своето пътуване из миналото му от един още по-ранен момент.