Клеър поклати глава. Този човек беше ужасно объркан. И все пак бе устоял на психическия тормоз във ФБР, а по-късно и в ОБТ. Уеб сам й бе признал, че след като бе разбрал логиката на теста за личностен профил, той бе дал лъжливи отговори, за да получи най-добрия възможен бал. Едва ли подозираше колко е бил прав.
Тя погледна Романо; изведнъж нещо й хрумна. Трябваше да формулира много внимателно въпросите си, за да не разкрие по невнимание някоя тайна на пациента. Уеб й бе казвал преди, че не взима никакви лекарства, и тя му бе повярвала. След това, което току-що бе научила, тя се запита дали наистина не използваше някакво средство, за да потиска травмите в душата си. Тя направи знак на Романо да я последва в един отдалечен ъгъл на стаята, където Уеб не можеше да ги чуе.
— Знаеш ли дали Уеб не взима някакви медикаменти?
— Той ли ти спомена, че взима нещо?
— Просто питам. Всеки психиатър е длъжен да зададе този въпрос.
— Много хора взимат хапчета за сън — каза Романо, сякаш се оправдаваше.
Клеър не бе споменала изрично хапчета за сън. Значи Романо знае, заключи тя.
— Не казвам, че в това има нещо лошо, просто се питах дали не е споменал пред теб, че взима някакво лекарство, и ако да, то какво?
— Смяташ, че може да е развил зависимост, така ли? Аз пък ще ти кажа, че сигурно откачаш.
— Въобще не намеквам подобно нещо. Важно ми е да знам в случай, че реша да му предпиша нещо. Понякога между различните лекарства настъпват опасни реакции.
Романо май не й вярваше.
— Защо тогава не питаш него?
— Сигурно знаеш, че пациентите невинаги казват истината на лекуващия лекар, особено на такива като мен. Искам просто да съм сигурна, че няма да настъпят усложнения.
Романо погледна към Уеб, вероятно за да се убеди, че все още е в транс. После погледът му се върна на Клеър. Когато заговори, думите излизаха със запъване от устата му:
— Оня ден ми се стори, че го видях да държи флакон с етикет на лекарство с рецепта. Виж какво, човекът е преживял тежка травма, може леко да се е притеснил, може наистина да има нужда от нещо, за да му се отпусне душата, а в Бюрото са безкомпромисни за тия работи. Направо те изригват и хич не ги интересува. Ние момчетата се пазим един друг. — Той млъкна, пристъпи към Уеб и го огледа; в очите му се четеше тъга. — Лондон е най-добрият агент, който изобщо някога е служил в отряда.
— Знаеш ли, той също има много високо мнение за теб.
— Предполагам.
Романо излезе от стаята. Клеър отиде до прозореца и го изпрати с поглед, докато пресече пътя и се загуби в далечината. Навярно не му беше лесно да издаде тайната на приятеля си и сега се чувстваше едва ли не предател. Но в крайна сметка с това бе причинил на Уеб повече полза, отколкото вреда.
Тя седна срещу Уеб, наведе се напред и заговори бавно и отчетливо. По принцип хипноза се използва, за да се преодолеят задръжки на пациента, отдавна потискани спомени, които пречат да се говори открито за проблемите. Обикновено пациентът се събужда от хипнозата с ясен спомен за всичко, което е станало междувременно. В случая Клеър не можеше да допусне такова нещо. Беше твърде болезнено. Вместо това тя подложи Уеб на постхипнотична сугестия. Внуши му, че когато се съвземе от състоянието на хипноза, той ще помни само толкова, колкото му е нужно, за да се справи със ситуацията. Останалото щеше да се контролира от неговото подсъзнание. При тези обстоятелства Клеър се надяваше, че той няма да помни практически нищо. Уеб не беше готов да се справи с проблема, който толкова дълго време бе стоял погребан в подсъзнанието му. Тя му помогна стъпка по стъпка да се изкачи обратно по ескалатора. Докато той бавно се връщаше в пълно съзнание, тя също се опитваше да се окопити преди неизбежния разговор помежду им.