Уеб чувстваше, че тя иска да говори за нещо, но не знае как да подхване темата.
— Аз съм агент на ФБР откакто се помня, Гуен. Чувал съм какво ли не през живота си, а съм и твърде добър слушател.
— Аз не изливам душата си и пред хора, които познавам, поне вече не го правя — хвърли му бърз поглед тя.
— Не те карам да си изливаш душата. Но ако ти се говори, аз съм тук и те слушам.
Известно време те яздиха мълчаливо, после тя спря коня.
— Мислех си за процеса в Ричмънд. Онези ужасни хора дори се опитаха да съдят ФБР, нали така беше?
— Опитаха се, но съдът не даде ход на делото. Адвокатът им, оня Скот Уингоу, който неотдавна бе убит, се опита да обърне процеса срещу Ърнест Фрий в негова полза, но съдията не се поддаде. Все пак този ход предизвика достатъчно съмнения у неколцина съдебни заседатели, за да подплаши прокурора и да го накара да търси извънсъдебно споразумение. — Той помълча и добави: — Разбира се, и прокурорът, и съдията са вече мъртви.
Гуен впери в него големите си, тъжни очи.
— А този Ърнест Фрий се разхожда на свобода след всичко, което направи.
— Понякога в живота няма логика, Гуен.
— С Били бяхме толкова щастливи, така добре се разбирахме преди нещастието. Аз обичам много съпруга си. Но откакто Дейвид загина, той вече не е същият. Може би до голяма степен вината е у мен. Моя беше идеята да пратим Дейвид в това училище. Исках той да получи първокласно образование и да бъде изложен на най-разнообразни културни влияния, да общува с деца с различен цвят на кожата и етническа принадлежност. Били е добър човек, но е роден и израсъл в Ричмънд и в скромния квартал, където е живял, е виждал само такива като себе си. — Тя бързо добави: — Той в никакъв случай не е расист или нещо такова, в неговата фирма за товарни превози половината шофьори и товарачи бяха цветнокожи и той се отнасяше към всички еднакво. Който работи, получава добра заплата. Аз дори съм го придружавала в домовете на поизпаднали служители. Носехме им храна, пари; помагахме им със съвети, заплащахме за психологически консултации, за терапия при Анонимните алкохолици. Помагахме им да се изправят на краката си. Били можеше законно да ги уволни, профсъюзите нищо нямаше да му кажат, но той не го правеше. Веднъж ми каза, че неговият жребий в този живот е да дава шанс на изпадналите в беда, понеже самият той често е изпадал в беда в миналото. Много хора се питат какво ни свързва, но аз знам, че Били би направил всичко за мен, той вече го е доказвал в трудни моменти, каквито не са ни липсвали.
— Вярвам, ти, Гуен, не е нужно да ме убеждаваш. Но ако имаш психологически проблеми, защо не се обърнеш към специалист? Аз дори познавам един.
Тя го погледна; в очите й се четеше тъжно примирение. После вдигна поглед към слънцето и каза:
— Отивам да поплувам.
Двамата се върнаха при конюшните и Гуен откара Уеб до голямата къща с един пикап. Там се преоблече в бански, докато той я чакаше край басейна. Каза й, че няма да плува, за да не си измокри пистолета. Тя се усмихна на тази забележка и натисна един бутон на някакво табло, вградено в стената до басейна. Сивото покривало над водата започна да се прибира встрани по релсите си.
— Покриваме басейна, защото все намираме вътре костенурки, жаби, а от време на време и по някоя отровна змия.
Когато покривалото се прибра в предвиденото за това място в стената на басейна, той клекна, за да разгледа помпата на дъното в дълбоката част, която създаваше изкуствено течение. Когато вдигна поглед, Гуен тъкмо сваляше плажната си роба. Беше облечена в цял бански, като че ли малко по-дълбоко изрязан на бюста и отстрани на хълбоците. Цялото й тяло беше с приятен бронзов загар, който бе забелязал и преди на ръцете и раменете й.
— Как работи тази дяволия? — попита той.
Гуен прибра косата си под плувната шапка и се приближи.
— Водата се изпомпва от басейна и се подава обратно през тези дюзи ей там. Силата на течението може да се регулира по желание. Преди имахме портативна машина, но беше много обемиста и неудобна. А понеже плувам често, решихме да си поръчаме вградена инсталация. Водата се отоплява, така че басейнът може да се използва през всички сезони.
— Сега разбирам защо си в такава превъзходна форма.
— Благодаря, любезни господине. Сигурен ли си, че не искаш да поплуваш с мен?
— Едва ли ще издържа на темпото ти.
— Ами! Ти нямаш грам тлъстина по себе си.
Тя отвори капака на контролното табло в стената на къщата и натисна няколко бутона. Уеб чу шум от работещи помпи и видя как водата в басейна се запени и раздвижи, образувайки течението, срещу което Гуен щеше да плува. Тя си сложи плувни очила и скочи в басейна. Уеб я гледа в продължение на около десет минути, през което време тя плуваше с равен ритъм и силни, отмерени движения, без да забави или забърза, без никакви признаци на умора. Той чак се поздрави, задето бе отклонил поканата й да плуват заедно. Всички членове на ОБТ бяха отлични плувци и водолази, но Уеб не беше сигурен дали може да се мери с тази жена.