— Аз стрелях в прожектора.
Уеб подскочи и се извърна. Били Канфилд стоеше зад него и сякаш бе отгатнал мислите му. Той с мъка пристъпи напред, сочейки с показалец екрана на телевизора.
— Божичко, Били, така съжалявам! Не трябваше да…
— Разбираш ли — прекъсна го Били, — тоя скапан прожектор светеше право в момчето ми. Как не ги беше срам! — Погледът му най-после се спря на Уеб. — Не беше редно. Моят Дейви винаги се е страхувал от ярки светлини.
В този момент влезе Гуен, по джинси и розова тениска, боса и с още мокра коса. По гузния поглед на Уеб тя веднага разбра какво се бе случило. Опита се да хване съпруга си за ръката, но той се дръпна. На Уеб му се стори, че в очите му прочете омраза.
— Защо не седнете двамцата тука да си го догледате? — кресна Били. — Или си мислиш, че не знам? Върви по дяволите, Гуен!
Той изхвръкна бесен от стаята, докато Гуен, без повече да погледне Уеб, побягна в обратната посока.
Смазан от чувство за вина, Уеб спря видеото и се накани да върне касетата на рафта, но изведнъж се спря. Погледна към вратата и пъхна касетата в джоба на якето си, после закрачи към стаята си. Когато се качи горе, той пъхна касетата във видеото, включи телевизора и изгледа целия запис пет пъти едно след друго. Нещо не беше наред. В един момент на записа се чуваше някакъв шум, който така и не можа да разбере откъде идва. Той усили звука и приближи ухо до екрана, но и това не помогна. Накрая позвъни на Бейтс и му разказа за съмненията си.
— Да, касетата е у мен — каза той.
Бейтс отвърна:
— Знам кой запис имаш предвид. Бил е направен от местния клон на една от големите телевизионни мрежи. В нашия архив имаме копие. Ще кажа на моите хора да го прегледат по-подробно.
Уеб спря видеото и изключи телевизора. Впоследствие бе установено, че „Свободните“ са изнасилили две малолетни чернокожи момичета; явно омразата им към тази раса не бе попречила на сексуалните им апетити.
А какво ли имаше предвид Били, когато каза на Гуен, че знае? Знае какво?
В този момент мобилният му телефон иззвъня. Той го вдигна и натисна бутона. Жената отсреща беше в истерия.
— Какво се е случило, Клеър? — Известно време той слуша мълчаливо, после заяви: — Не мърдай, стой, където си. Идвам веднага.
Той затвори, извика Романо, разказа му какво се е случило и след няколко минути вече беше на път.
42
Клеър го чакаше на възможно най-безопасното място — в приемната на полицейското управление в един голям търговски комплекс някъде из предградията. Когато Уеб пристигна, тя му каза, че още не е подала жалба.
— Защо, по дяволите?
— Исках първо да говоря с теб.
— Виж какво, Клеър, от описанието ти си мисля, че това са били моят стар приятел Франсис Уестбрук и неговият помощник Клайд Мейси. Последния път, когато ги видях, загина човек. Ти даже не можеш да си представиш какъв късмет си извадила.
— Не мога да съм сигурна, че са те, защото бях с вързани очи.
— А би ли познала гласовете им?
— Вероятно. — Тя изглеждаше озадачена.
— Какво има, Клеър, какво те мъчи?
— Тоя Франсис какво образование има според теб?
— По улични инстинкти е доктор на науките. Иначе никакво. Защо?
— Мъжът, който ме заплашваше, говореше някак странно. Ту на уличен жаргон, ту като образован човек с твърде богат речник. Имам чувството, че не му беше лесно, защото понякога звучеше насилено, сякаш не му идваше отвътре. Използваше едни такива думи, нали разбираш…
— Като човек, който се прави на някой друг?
— Точно това исках да кажа.
Уеб си пое дълбоко дъх. Започваше да става интересно. Той си каза, че някой от приближените на Големия X — най-вероятно Антоан Пийбълс, суетният кандидат-наркобарон — се опитва да му забие, или по-скоро дозабие, ножа в гърба. Той я изгледа с възхищение.
— Добър слух, моите поздравления! Тези дребни издайнически нотки, които произвеждаме несъзнателно с нашите объркани глави!
— Страх ме е, Уеб. Наистина. От години съветвам пациентите си как активно да преодоляват страха, вместо да очакват да се случи най-лошото, а когато на мен ми дойде до главата, се парализирах от страх.
Докато я водеше към колата, той обгърна раменете й с ръка.