Къщата наистина изглеждаше като нова.
— Ти ли свърши всичко това? — запита Уеб.
— Що, в кочина ли очакваш да живея? — сопна се младежът.
— А къде е баба ти?
— На работа. В бюфета на болницата.
— А ти защо не си на работа?
— Почвам след час, надявам се, че няма да ме държиш дълго.
— Твърде добре си облечен, сигурно не си намислил да обираш някоя банка.
— Ще ме скъсаш от смях, приятел!
— Та къде, казваш, работиш? — Никъде, Джеръм, признай си, добави наум той.
Джеръм натъпка боклука в торбата, завърза я с връзките и я подхвърли на Уеб.
— Би ли изнесъл това пред вратата?
Клеър му отвори предната врата и Уеб се подчини, като постави торбата с боклука на стъпалата, които водеха към тротоара. Там вече имаше няколко други торби. Когато затвориха вратата, Джеръм бе измъкнал от шкафа кутия с инструменти и от нея извади отвертка, чук и малко менгеме.
— Я помогни тука малко — каза той. Докато Уеб му придържаше вратата на банята, той притегна и смаза пантите, после двамата заедно я вдигнаха и поставиха на място, като я отвориха и затвориха няколко пъти, за да проверят дали не е изметната или не скърца.
— Много си сръчен — похвали го Уеб. — Само че едва ли си се хванал на работа като дърводелец, с тая вратовръзка…
Преди да отговори, Джеръм прибра инструментите.
— Работя нощем в една фирма, занимавам се с поддръжка на компютрите.
— Значи разбираш от компютри? — попита Клеър.
— Имам диплом по компютърни науки от Общинския колеж. Може да се каже, че разбирам от компютри.
Уеб не изглеждаше особено впечатлен.
— Тъй значи. Разбираш от компютри.
— Ти да не си зле с ушите нещо? Точно това казах.
— Последния път, когато те видях, нямаше вид на човек, който ходи на работа.
— Нали ти казах, работя нощем.
— Аха.
Джеръм го изгледа, после се наведе и извади един портативен компютър изпод канапето. Той отвори капака и натисна бутона за включване.
— Ти в мрежата ли си? — попита той Уеб.
— Нещо за волейбол ли ме питаш?
— Ха-ха! Много смешно. Питам те дали ползваш интернет. Чувал си, че има такова нещо, предполагам.
— Не, къде ти! Последните десет години не бях на Земята и нещо не съм в час.
Джеръм натисна няколко клавиша и на екрана се появи съобщение, а женски глас обяви, че абонатът е получил електронна поща.
— Чакай малко, как можеш да влезеш в интернет без телефонна линия? — попита Уеб.
— Моят компютър има безжичен модем. Нещо като вграден мобилен телефон. — Докато Уеб клатеше изумен глава, Джеръм се усмихна снизходително. — Дано всички федерални ченгета да не са невежи като тебе.
— Ей, я по-полека! — обиди се Уеб.
— Знаеш ли случайно какво е курабийка?
— Едно такова, малко, кръгло и сладко, от което трупаш тлъстинки на талията.
— Ти си невъзможен! Курабийка е малък пасаж компютърен текст, който съдържа данни за посещаваните от абоната сайтове: тематичен обхват, пътечка, адрес на абоната и така нататък. Една курабийка се пуска по мрежата с определена продължителност на живота. После сама умира. С курабийките се пренася лична информация за потребителя, определят се най-често ползваните връзки, събират се демографски данни за интереса към даден сайт и така нататък. Благодарение на тези курабийки всеки сайт обновява по-ефективно информацията си. Ето например — Джеръм чукна няколко клавиша и екранът се смени — аз неотдавна съм посещавал този сайт и той го помни. Така че сега не ми предлага предишната информация, освен ако не я поискам изрично. Напоследък курабийки се използват за събиране на лични данни за потребителите, например пароли и така нататък.
— Лични данни, викаш. Все едно, че Големият брат те следи.
— Има нещо такова, но курабийките съдържат само текст, а не програмни команди, така че не пренасят вируси. Една курабийка не може сама да проникне в твърдия ти диск, макар че браузърът е в състояние при нужда да запомни определени нейни параметри. Освен това някои програми поставят ограничения за максималния допустим брой курабийки, които могат да се запишат на диска, или за максималния процент от обема му, който могат да заемат. Аз сега съставям програма, която да пресява паразитните курабийки и да записва на твърдия диск само онези, които представляват интерес или определена полза за потребителя. Надявам се да я патентовам и да изкарам няколко милиона долара за авторските права. — Той се усмихна. — Пак нещо като курабийка, но по-специална.