Джеръм затвори компютъра и изгледа Уеб.
— Други въпроси?
Уеб не криеше възхищението си.
— Е, успя да ме убедиш. Разбираш от компютри!
— Само дето, след като се ошашавих от учене и с триста зора си намерих тази работа, от Службата за социално осигуряване ми казаха, че вече изкарвам достатъчно пари и нямаме повече нужда от субсидирано жилище. И ни изритаха от къщата, където бяхме живели пет години.
— Гнила ни е системата.
— Не, системата не е гнила, защото без тая система последните пет години нямаше да има къде да се сврем. Само че в момента, в който започнеш да изкарваш малко повече пари от един продавач на хамбургери в „Макдоналдс“, веднага те изритват. Те какво си мислят, че след като работя с компютри, имам акции в „Майкрософт“?
— Виж какво, Джеръм, ти си все още в началото. Което никак не е лошо в сравнение с онова, което ти се предлага наоколо.
— Аз ще измъкна всички ни оттук. Ако трябва, ще си скъсам задника от бачкане, но един ден ще се махнем от тоя квартал и повече няма да се сещаме за него.
— Имаш предвид себе си и баба си, нали?
— Баба ме прибра да живея при нея, след като почина мама. Тумор в мозъка, а нямаше здравна осигуровка. Кофти ситуация. На баща ми пък нещо му докривя един ден, та както си беше надрусан, налапа пистолета и си пръсна черепа. Тъй че си прав, само двамата с баба ми сме останали. И аз няма да я оставя, както и тя не ме остави навремето.
— А Кевин?
— И Кевин няма да го оставя — отвърна навъсено той, — стига да го намерите къде е.
— Опитваме се да го открием. Вече знам нещичко за семейството му. За роднинската му връзка с Големия… искам да кажа, с Франсис.
— Той му е баща. И какво от това?
— Не е само това. Аз успях да се запозная отблизо с Франсис. Може би прекалено отблизо. — Уеб посочи с пръст разнообразните пресни рани по лицето си.
Джеръм го изгледа с нескрито любопитство.
— Имал си късмет, че не ти е счупил главата.
— Да бе, вече и на мен така ми се струва. Та той ми разказа как се е родил Кевин. От него и собствената му майка…
— Мащеха.
— Какво?
— Тя не беше истинска майка на Франсис. Повечето време беше все къркана или друсана. А какво е станало с истинската му майка, представа си нямам.
Уеб въздъхна облекчено. Значи все пак Кевин не беше плод на кръвосмешение. Той погледна Клеър.
— И така, Кевин и Франсис не са братя — възкликна тя. — Франсис му е баща. А Кевин знае ли?
— Аз лично не съм му го казвал.
— И той досега си мисли, че Франсис му е брат? Франсис ли иска така? — попита Клеър.
— Франсис каквото иска, си го постига. Достатъчно ли ти е това като отговор?
— Защо Франсис иска Кевин да си мисли, че са братя?
— Може би не е искал Кевин да узнае, че е чукал неговата майка и своя мащеха. Тя се казваше Рокси. Беше наркоманка и тъй нататък, но поне се отнасяше добре с Кевин, докато беше жива.
— А кой простреля Кевин?
— Бяха заедно с Франсис, когато попаднаха под кръстосан огън в някаква улична престрелка. Франсис го донесе на ръце до вкъщи. Тогава за пръв и последен път го видях да плаче. Аз го закарах в болницата, защото, ако Франсис се беше явил там, ченгетата веднага щяха да го приберат. Кевин изобщо не заплака, а през цялото време раната му така кървеше, че направо да си изповръщаш червата. Оттогава той много се промени. Другите деца му се подиграват, казват, че е умствено изостанал.
— Децата са жестоки. Като пораснат, стават още по-жестоки, но по един доста по-изтънчен начин — отбеляза Клеър.
— Кевин хич не е глупав. Много му сече пипето. А как рисува само, не ти е работа!
Клеър се оживи.
— Няма ли да ми покажеш?
Джеръм погледна часовника си.
— Ще изтърва автобуса за работа, а не бива да закъснявам.
— Курабийки ли отиваш да печеш? — пошегува се Уеб. За пръв път двамата се спогледаха усмихнати. — Чуй ме сега, Джеръм. Ти ни покажи нещата на Кевин и ни поразкажи още за него, а пък после аз лично ще те закарам на работа, и то с такъв автомобил, че на колегите ти ще им увиснат ченетата. Става ли?
Джеръм ги заведе на горния етаж; те преминаха по един къс коридор и стигнаха до малка стаичка в дъното му. Когато Джеръм щракна лампата, Клеър и Уеб се спогледаха изумени. Всеки сантиметър от стените беше покрит с рисунки върху хартия — някои с въглен, други с цветни моливи, трети с туш. Нощното шкафче до матрака беше затрупано с блокчета за рисуване. Клеър вдигна едно и го запрелиства, докато Уеб разглеждаше рисунките по стените. На някои от тях той различи познати сцени и хора; например Джеръм и баба му бяха възпроизведени с изумителна точност и подробности. Други бяха абстрактни и колкото и да се мъчеше, Уеб не разбра какво изобразяват.