Клеър вдигна глава от блокчето и огледа стаята, преди очите й да се спрат на Джеръм.
— Аз разбирам малко от картини, Джеръм, понеже дъщеря ми учи история на изкуството. Кевин безспорно има талант.
Джеръм се изпъчи като горд баща.
— Понякога Кевин има видения. „Рисувам това, което виждам“, вика.
Уеб оглеждаше купчината блокове, бои и материали върху нощното шкафче. В ъгъла имаше малък статив с опънато платно.
— Всичко това струва доста пари. Франсис помага ли?
— Аз му купувам всичко необходимо за рисуването. Франсис дава пари за други неща. Дрехи, обувки, това-онова.
— Той не е ли предлагал да ви подпомогне?
— Предлагал ни е, но ние не приемаме неговите пари. Знаем как ги печели. Виж, с Кевин е друг въпрос. Все пак Франсис му е баща. Един баща има право да се грижи за сина си.
— Той идва ли да ви навести от време на време?
Джеръм вдигна рамене.
— Когато му скимне.
— Мислиш ли, че Кевин е при него? Кажи ми честно.
Джеръм поклати глава.
— Колкото и да не ми е симпатичен Франсис, ако трябва да бъда честен, той по-скоро сам би умрял, отколкото да позволи нещо лошо да се случи с момчето. Искам да кажа, Франсис е човек, който ще ти свети маслото, без окото му да мигне. Но когато е с Кевин, става кротък като божа кравичка. Той съзнателно не искаше Кевин да живее при него, защото знаеше, че е прекалено опасно.
— Предполагам, че за Франсис това е било голяма жертва. Да се откаже доброволно от оня, когото най-много обича. Но любовта си е саможертва — отбеляза Уеб.
— Какво да ти кажа? Франсис всяка нощ спи на различни места, понеже се бои да не го убият. И това ако е живот! Същевременно той бе поставил охрана на Кевин, за да не се опитат чрез момчето да се доберат до него. Малко хора знаеха за връзката помежду им, но Франсис не искаше да рискува.
— Ти виждал ли си го, откакто Кевин изчезна? — попита Уеб.
Джеръм отстъпи крачка назад и пъхна ръце в джобовете. Уеб веднага разбра, че той отново издига преградата помежду им.
— Нямам за цел да ти причинявам неприятности, Джеръм. Кажи ми истината и ти обещавам, че от мен дума няма да излезе.
Едната ръка на младежа несъзнателно си играеше с вратовръзката, сякаш се чудеше какво прави това нещо на врата му.
— Онази нощ, когато Кевин не се прибра вкъщи. Беше късно, може би три сутринта. Върнах се от работа и заварих баба будна и притеснена. Тя ми каза, че Кевин го няма. Аз се качих да се преоблека и вече се чудех дали да не позвъним в полицията, когато чух, че долу баба разговаря с някого. „Разговаря“ не е думата, защото тя мълчеше, а някой й крещеше. Оказа се Франсис. Толкова беше бесен, колкото не го бях виждал преди. — За миг на Уеб му се стори, че Джеръм се готви пак да побегне. — Франсис също търсеше Кевин. Явно си мислеше, че баба го крие някъде. Може би се надяваше да е така. Както й се беше развикал, имах чувството, че ей сега ще я смлати. Рекох си дали да не ида да помагам на жената. Аз не съм някой страхопъзльо, нали разбираш, но не съм и глупак. Тоя Франсис, както беше ядосан, можеше да ме убие с един пръст. Обаче пък можех ли да го оставя да тормози баба? Нали ме разбираш?
— Напълно, Джеръм.
— Най-после Франсис миряса, явно разбра, че Кевин наистина го няма. И си тръгна. Оттогава не сме го виждали. Това е истината.
— Благодаря ти, че ми разказа всичко. Предполагам, че тъкмо сега не ти е лесно да се довериш на когото и да било.
Джеръм изгледа Уеб от глава до пети.
— Ти веднъж спаси живота на Кевин. Това си е все пак нещо. — Уеб го погледна изненадано. — И аз чета вестници, мистър Уеб Лондон от Отряда за борба с тероризма. Ако не беше ти, Кевин щеше сега да е мъртъв. Сигурно затова Франсис не ти е извил врата.
— Виж, за това не се бях сетил. — Уеб погледна към купчината блокчета за рисуване. — А на другите агенти, които идваха, разправи ли им всичко това?
— Не са ме питали.
— А претърсваха ли стаята на Кевин?
— Двама се качиха и хвърлиха един поглед, но не се застояха.
Уеб и Клеър се спогледаха, сякаш си мислеха едно и също.
— Имаш ли нещо против, ако взема тези рисунки за известно време, за да ги покажа на дъщеря ми? — попита тя.
Джеръм погледна блокчетата, после Уеб.
— Ако обещаеш да ги върнеш. В тези рисунки е целият живот на Кевин.
— Аз лично ти обещавам — отвърна Уеб. — Обещавам ти също да направя всичко по силите си, за да върна Кевин вкъщи. — Той събра блокчетата от нощното шкафче и сложи ръка на рамото на Джеръм. — А сега да те карам на работа. Ще видиш, че ще ти излезе по-евтино.