— Знам много добре. Имаш ли представа какъв е обектът?
Ан понижи още повече глас.
— Преди няколко дни постъпи касета от камера за наблюдение. На нея е заснет камион, който паркира до изоставена сграда недалеч от мястото на оня инцидент. Камерата не е снимала под много удобен ъгъл, но все пак се вижда как от камиона свалят нещо, което може да са били онези картечници.
Уеб едва не смачка телефонния апарат в шепата си. Бейтс не го бе информирал за това.
— На чие име е регистриран камионът, Ан?
— На Сайлъс Фрий. Един от основателите на „Свободното общество“. Доста тъпо от негова страна да използва истинското си име.
По дяволите! ОБТ се готвеха да ударят „Свободните“.
— Как смятат да стигнат дотам?
— С военен самолет от базата „Андрюс“ до едно изоставено летище на морската пехота в близост до Данвил. Излитат в дванайсет нула-нула. Джиповете вече са изпратени с тежкотоварен камион.
— Кои екипи командоси заминават?
— „Хотел“, „Залив“, „Рентген“ и „Уиски“.
— Само те? Че това е много ограничен състав!
— „Ехо“, „Янки“ и „Зулу“ са извън страната, охраняват някакъв големец. Екип „Чарли“ вече го няма. На всичко отгоре един от командосите на „Хотел“ си счупил крака при учение, а Романо е с теб със специална задача. Да, съставът е доста пооредял напоследък.
— Тръгвам веднага. Не може без мен. — Той погледна Романо. — Кажи на ония пред портала да заемат позиции около къщата и да не мърдат, докато се върна.
— Къде отиваме, Уеб?
— Да им видим сметката, Поли.
Докато Романо отиде да разстави часовите на новите им постове, Уеб отвори багажника на мустанга, за да провери с какво разполага. Оказа се доста. Професията му изискваше в багажника на колата си винаги да има няколко комплекта дрехи за преобличане наред с всякакви други на вид дребни, но жизненоважни неща за в случай, че трябва да отпътува в неизвестна посока практически без предупреждение. Към това Уеб бе добавил някои други нещица, които бе взел назаем от склада на ОБТ, заедно с още няколко ценни приспособления от собствения си домашен арсенал. Служебната карта от ФБР нямаше да му стигне да обясни присъствието на цялата тази бойна техника в багажника си, ако на някой транспортен полицай случайно му хрумнеше да го спре на магистралата.
Когато Романо се върна, Уеб обясни:
— Тоя мръсник Бейтс даже не благоволи да ми каже. Открити са преки доказателства за връзка между „Свободните“ и засадата срещу „Чарли“, като при това са използвали следа, по която аз ги бях насочил. А пък той даже не сметна за нужно да ни покани на купона. Сигурно си мисли, че ще превъртим и ще почнем да стреляме по хората.
— Това е истинска обида за професионализма ми — съгласи се Романо.
— Кажи на професионализма си да се размърда, защото нямаме много време.
— Да си дойдем на думата! Ако е въпрос на бързина, твоята барака остава тук.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
Точно след пет минути корветът на Романо, натоварен догоре с оръжия, профуча през портала на „Източен вятър“ и пое по шосето. Пътят до Куонтико минаваше главно по второстепенни шосета, но през цялото време Романо не позволи на стрелката да падне под 120. Колата влизаше в завоите с такъв устрем, че Уеб се улови как стиска с ръце седалката под себе си и се надяваше Романо да не е забелязал. Когато излязоха на шосе 95, Романо смени скоростта и отпусна рязко съединителя; стрелката отскочи на 180 и се закова там. Той пъхна една древна осемпистова касета в старомодната стерео-уредба, напълно в тон с епохата на производство на колата, и наду докрай звука. Понеже караха със свален гюрук, след секунди див китарен вой и думкане на тъпани разцепи нощния въздух. Докато Романо пилотираше, Уеб огледа оръжията им. Въпреки че магистралата минаваше за осветена, в колата беше тъмно, но пък Уеб познаваше опипом всеки сантиметър от съкровищата си. Когато приключи, той хвърли поглед към своя колега, който се друсаше в такт на седалката и припяваше заедно с вокалиста: „… сега ще ви разкажем играта.“ Приличаше на някой тийнейджър от седемдесетте на концерт на Брус Спрингстийн.
— Странен начин на концентриране преди боя имаш, Поли.
— Ами ти бе, дето си търкаш пистолетите за късмет? — Уеб го изгледа изненадан. — Райнър ми каза. Изпокапали били от смях с теб.
— Няма вече нищо свято — промърмори на себе си Уеб.
Стигнаха до Куонтико за рекордно време. И двамата познаваха часовия на портала и Романо дори не си даде труд да намали.
— Три осмици, Джимбо! — изрева той. Три осмици — 888 — беше мобилизационната позивна, която всеки член на отряда получаваше на пейджъра си в случай на бойна тревога.