В един момент на Уеб му писна от цялата тази безсмислена касапница; той превключи оръжието си на пълен автомат и изстреля един дълъг откос успоредно на плотовете на масите. Във въздуха като конфети се разлетяха парченца фурнир и евтин шперплат, а тежките куршуми, които неговият МП–5 бълваше със скорост петнайсет в секунда, продължаваха траекторията си, докато описаха широка дъга по отсрещната стена. ОБТ бе получил инструкции този път да не дава предупредителни изстрели, но никъде в уставите не пишеше, че е редно да бъде изтребен без причина несравнимо по-слаб противник. Останалите живи „Свободни“ не представляваха опасност за никого; те просто имаха нужда от малко убеждение, за да се предадат. Романо също пусна един откос ниско над главите им. Когато изстрелите утихнаха, доблестните защитници на крепостта лежаха по корем на пода, а желанието им за битка и победа се бе изпарило като пролетна мъгла.
Щом патроните им свършиха, Уеб и Романо едновременно измъкнаха по един десетмилиметров пълнител и с отработени движения презаредиха оръжията. Продължиха да стрелят ниско над главите на зашеметения и парализиран от ужас противник, докато и последните останали живи от „Свободните“ направиха единствено разумния избор: те изпълзяха с вдигнати ръце изпод разрушената мебелировка, докато оръжията им се въргаляха на пода. Повечето изглеждаха изпаднали в шок, някои хълцаха. Някакъв тип гледаше с безизразен поглед ръцете си, изцапани с кръв от зейналата рана на крака му; по ризата му имаше повърнато. Един от командосите отиде до него, закопча ръцете му с белезници на гърба, след което се наведе, измъкна отнякъде чифт хирургически ръкавици и започна да почиства и превързва раната. От линейката, която придружаваше отряда при всяка акция, бяха повикани санитари да се погрижат за ранените. Уеб се наведе и огледа ранения крак на пострадалия. От такава рана нямаше да умре, но той и без това щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките.
Докато Романо и още един командос поставяха белезници на „Свободните“, които вече се предаваха, неколцина други обикаляха помещението, за да се убедят, че падналите са наистина мъртви. Уеб беше сигурен, че сред телата, натъркаля-ни по пода, няма нито един жив. Човек не е създаден от природата да оцелее след изстрел в челото.
Най-после Уеб свали оръжието си и дълбоко въздъхна. Той огледа бойното поле, после един по един всички оцелели. Някои имаха вид на малолетни, облечени с твърде големи за ръста им дочени панталони, тениски и мръсни ботуши. Един беше с рехава брадица, по-скоро рижав мъх на долната челюст; друг имаше още младежки пъпки по лицето. Двама пък изглеждаха достатъчно възрастни, за да имат внуци; ако наистина имаха, вероятно ги бяха привлекли за каузата, за да умрат заедно. „Свободните“ в никакъв случай не можеха да бъдат наречени достойни противници. Това бяха банда глупаци с пищови и объркан личен живот, които бяха направили своя погрешен житейски избор. Уеб преброи осем трупа, чиято кръв бързо попиваше в евтиния мокет. И макар самите „Свободни“ да бяха на друго мнение, кръвта им беше също така червена както на всички останали раси, етноси и социални групи. Всички мъртви по света си приличат.
Той се облегна на стената; в далечината се чуваше вой на полицейски сирени. Бяха спечелили една неравностойна битка и това не беше справедливо. Но нима предишния път същите тия типове се бяха отнесли справедливо с другарите му? Уеб трябваше да се чувства удовлетворен. Вместо това той усещаше единствено, че му се гади. Не му беше лесно да убива човешки същества и тъкмо тук беше разликата между Уеб Лондон и хора като Ърнест Б. Фрий.
Романо се приближи до него.
— Откъде, по дяволите, дойдоха тия изстрели?
В отговор Уеб само поклати глава.
— Мамка му — рече Романо, — не си го представях точно така.
Уеб забеляза голямата дупка от куршум в маскировъчния му комбинезон, малко под пъпа; отдолу се виждаше бронежилетката. Романо проследи погледа му и вдигна рамене, сякаш комар го бе ухапал.
— Два пръста по-надолу и мойта Енджи щеше да си търси нов жребец — захили се той.
Уеб се напъваше да си спомни какво бе чул и видял и кога точно бе станало това. Едно беше сигурно: всеки един от тях щеше тепърва да отговаря на много въпроси и нито един от тях нямаше лесен отговор. Предупреждението на Причард кънтеше в ушите му. Те току-що бяха убили част от членовете на „Свободното общество“ — организацията, заподозряна в предумишлено покушение срещу един цял екип от ОБТ. Но на практика Уеб и другарите му бяха открили огън и бяха изпозастреляли група младежи и старци, понеже бяха чули изстрели и после Уеб бе видял един от тях да вдига оръжието си и да се цели в него. Разбира се, формално Уеб имаше оправдание за това, което бе извършил, но фактите можеха да бъдат тълкувани и изопачени. А във Вашингтон имаше повече професионални изопачители на факти на квадратен километър откъдето и да било другаде на планетата.