Клеър Даниълс прекрасно знаеше, че О’Банън е маниак на тема ред; в миналото двамата неведнъж се бяха шегували с това му качество. И той наистина си бе водил най-подробни бележки. От тях тя разбра, че след смъртта на майка му О’Банън многократно бе подлагал Уеб на хипноза, дори повече, отколкото Деби Райнър. Всеки път той бе прилагал метода на сугестията, за да изтрие спомена за хипнотичния сеанс от съзнанието му. Клеър буквално подскочи, когато откри, че при един от сеансите Уеб бе разказал на О’Банън цялата история за смъртта на втория си баща. Бележките бяха пределно лаконични, сякаш шифровани, но вътре се споменаваха неща като „Стоктън“, „тавана“ и „ТАТКО, МИЛИЧЪК!!!“ — последното написано изцяло с печатни букви. Чак сега й стана ясно защо Уеб бе изкрещял: „Много добре знаеш какво виждам!“ Подсъзнанието му вече веднъж бе споделило всичко това, само че не с нея, а с О’Банън. Използването на плацебо вместо истински медикаменти също се споменаваше в бележките. Клеър предположи, че това е правено, за да може О’Банън да прецени до каква степен неговите заповеди са проникнали в подсъзнанието на Уеб. Наистина, докато му бе давал плацебото, О’Банън бе успял да му внуши, че това е най-доброто сънотворно на пазара, а на свой ред Уеб бе докладвал, че то наистина действа отлично. Уеб също така бе разказал на О’Банън за опасните игри с „Тейзър“ — пистолета с електрошоковите стрелички.
Най-после Клеър Даниълс разбра истината за случилото се с Уеб в онази тъмна уличка. Много добър ход, призна тя, защото Уеб не е бил принуждаван да извърши нещо нередно или против волята си, като например да убие хладнокръвно някой невинен, а му е било вменено точно обратното — да не прави нищо.
Тя реши незабавно да се свърже с Уеб, за да му обясни до какъв извод бе стигнала, както и да го помоли за съдействие, но не можеше да стори това оттук, с всичките подслушвателни устройства в сградата.
Още известно време Клеър продължи да прелиства материалите от досието. Отношенията между лекар и пациент бяха разкрити в цялата си жестокост на последната страница, където О’Банън си бе отбелязал, че без съмнение Уеб ще постъпи точно така, както му е наредено. С характерния си кодиран език той всъщност бе написал, че двамата с Уеб вече са изградили помежду си прекрасни взаимоотношения на пълно взаимно доверие. О’Банън бе добавил многозначително, че един психиатър (тук той предвидливо се бе въздържал да спомене себе си) би могъл да се впише в съзнанието на Уеб като някаква бащинска фигура в живота му, призвана да го защити. И че ако Уеб откаже да изпълни указанията на психиатъра, вторият му баща ще се върне, за да го убие; на практика самият живот на пациента трябваше да изглежда зависим от точното изпълнение на дадените инструкции. О’Банън бе стигнал до заключението, че Уеб Лондон е извънредно податлив на постхипнотична сугестия, с което представляваше риск от гледна точка на сигурността. Клеър, която вече познаваше достатъчно отблизо Уеб, прекрасно разбра за какво става дума: със своята психологическа нагласа Уеб просто не беше в състояние да не изпълни дадената заповед. Но тя знаеше и друго: че от един момент нататък той се бе съвзел от внушението, бе се хвърлил напред в двора и се бе изправил сам срещу картечниците въпреки силните вътрешни гласове, които се опитваха да го спрат. И тъкмо в това се заключаваше най-забележителното му постижение през онази нощ.
Клеър трябваше да признае, че О’Банън бе водил бележките си много умело и бе положил всички усилия да прикрие следите си — още една причина тя да бъде извънредно предпазлива. Колегата й бе предвидил всички усложнения и опасности освен една: възможността Уеб да се прехвърли при нея и тя по свой път да узнае за него онова, което О’Банън вече бе научил. Не бе предвидил и още нещо — откриването на подслушвателните устройства, а също и на оригиналното досие. Нищо чудно, че О’Банън толкова много бе настоявал Уеб да остане негов пациент.
Време беше Клеър да се свърже с онези, които знаеха как да се справят със ситуацията. Тук решително не беше в свои води.
Тя се извърна и тръгна към кабинета си; искаше да си вземе нещата и да си ходи. Тогава видя мъжа, който стоеше и я гледаше. И докато тя държеше в ръка отвертка, в неговата имаше пистолет.
При това Ед О’Банън нямаше вид, че ще се поколебае да го използва.
45
След като се върна в Куонтико, Уеб прибра нещата си и се яви на доклад заедно с останалите членове на екипа. Никой не беше в състояние да обясни какво точно се бе случило. Уеб смяташе, че е напълно възможно първоначалните изстрели да са дошли и отвън. Ако наистина беше така, куршумите от тях бяха още някъде в стаята, макар стените да бяха надупчени до такава степен, че щеше да се наложи всеки отделен куршум да се сортира по вида на оръжието. Снайперистите също бяха разпитани, но отделно и Уеб нямаше как да знае какво точно бяха чули или видели. Ако изстрелите бяха дошли отвън, те с положителност бяха забелязали нещо; в края на краищата бяха обградили целия район. Доколкото му беше известно, нито един от „Свободните“ не бе успял да напусне сградата. Във всеки случай, ако изстрелите бяха произведени от разстояние, стрелецът явно се бе крил наоколо още преди ОБТ да заеме позиция. А това можеше да означава само едно: поредно изтичане на информация за предстоящата акция на отряда. Не можеше да се каже, че положението е особено радостно.