От Вашингтон бяха изпратили хора да огледат с лупа целия комплекс в търсене на следи, които да докажат връзката на „Свободните“ с покушението срещу „Чарли“. Уеб се надяваше да открият достатъчно, за да обяснят целия случай, макар да се съмняваше, че това ще стане. Какво обяснение можеше да има за омразата в душите на тези хора — мъже, деца и старци?
Изкъпани и преоблечени, Уеб и Романо крачеха по коридора към изхода на административната сграда; готвеха се да си тръгват, когато Бейтс се появи пред тях и им направи знак с ръка да го последват в един празен кабинет.
— Струва ми се, че нося лош късмет, Пърс — опита се да се пошегува Уеб. В същото време си мислеше дали най-после не бе дошъл часът на уволнението му.
Романо извиси глас:
— Нищо подобно. Лош късмет щеше да бъде, ако бяхме загубили някой от нашите. Не се чувствам виновен пред никого, задето съм останал невредим. То това е като при летенето със самолет, приятел. Всяко кацане е добро кацане.
— Затваряйте си устата — каза Бейтс и те незабавно го послушаха. — Сега вече пресата ще ни разкъса, но ние и този път ще го понесем. Не мога да понеса обаче, когато двама от моите хора непрестанно нарушават заповедите ми.
— Не достигаха хора, Пърс! — каза Уеб. — Освен това не мога да повярвам, че не ми каза нищо. Аз ти обърнах внимание за оная камера.
Бейтс навря лицето си на милиметри от неговото и кресна:
— Не ти казах, Уеб, защото се боях, че ще се случи тъкмо това, което се случи.
Уеб дори не мигна.
— И да ме нямаше мен там, резултатът щеше да бъде същият. Когато стрелят по теб, отвръщаш на огъня. Не можех да оставя другарите си да загинат. Ако щеш, изхвърли ме от Бюрото, но да знаеш, че повторят ли се нещата, бих постъпил по същия начин.
Двамата мъже се гледаха в упор, докато чертите им започнаха да се успокояват. После Бейтс се отпусна на един стол и поклати глава.
— Майната му — каза той. — По-лошо от това не може да стане, тъй че какво ми пука!
— Ако толкова се боеше, че може да се случи нещо подобно, защо не изпрати други вместо нас? — попита Уеб.
— Не зависеше от мен. Заповедта дойде отгоре.
— Колко по-нагоре?
— Това не ви засяга.
— Щом аз ще опирам пешкира, засяга ме, и още как!
Бейтс упорито поклати глава.
— Ако изстрелите са дошли отвън, то някой е знаел за акцията — отбеляза Романо.
— Гениално, Романо! Напомни ми да те предложа за повишение — сопна се Бейтс.
— Информация може да изтече отвсякъде — заключи мъдро Уеб. — От горе на долу или от долу на горе, нали, Пърс?
— Млъквай, Уеб!
— Имаш ли нещо да ни казваш изобщо?
— Всъщност тази нощ не бяхме съвсем капо. — Бейтс се извърна и разтвори една папка на бюрото зад себе си. — Открихме доста интересни работи за тия „Свободни“. Сайлъс Фрий е сред убитите. Заедно с още няколко господа по над шейсет. Освен тях има и четирима хлапаци, които още не са на възраст да гласуват. Това показва, че след престрелката в училището „Свободните“ са в немилост. Явно не могат да набират хора.
— Ърнест Фрий обаче не е в списъка — каза Уеб. — Проверих.
— Така е. Нашият Ърни го няма. — Бейтс извади няколко листа от папката. — Затова пък под дъските на пода в една от сградите намерихме материал за самоцелни бомби, а също и информация за съдията Ледбетър, Скот Уингоу и Фред Уоткинс.
— Връзката е ясна — каза Романо.
— И това не е всичко. Намерихме големи количества оксиконтин, перкоцет и перкодан на обща стойност по цени на черно около десет хиляди долара.
Уеб изглеждаше изненадан.
— „Свободните“ продават легални лекарства на черния пазар, така ли?
— Ами с отъняването на редиците явно им е отънял и джобът — подметна Бейтс. — С окси човек може да си докара добри пари в провинцията. Тъй че не виждам нищо чудно.
— Ах, мамка му стара! Значи според теб това е връзката с разследването на Коув. „Свободните“ симулират канал за дрога през Вашингтон, Коув лапа въдицата, вика наши хора и ония им виждат сметката.