Уеб току-що бе напуснал Академията и бе постъпил на работа в Бюрото като новобранец, положил клетва и запасан с чисто нов .357-калибров „Смит & Уесън“ — сериозен револвер, чийто спусък изискваше четирикилограмово усилие, за да произведе изстрел. С такъв пистолет нямаше опасност да се гръмне човек в крака. В днешно време новопостъпилите агенти бяха въоръжени с модерни 10-милиметрови полуавтоматични „Глок“ с четиринайсетзаряден пълнител и много по-мек спусък, но Уеб все още си спомняше с носталгия за стария „Смит & Уесън“ със седем и половина сантиметровата цев и откат като конски ритник. Модерно в никакъв случай не значи по-добро, беше неговият девиз.
След това Уеб бе прекарал близо шест години като редови агент, учейки занаята. Бе се ровил в планини от хартия, бе проследявал улики, бе изстисквал последните капки информация от доносници, разследвал сигнали, подслушвал телефони, проследявал обекти, търпеливо изграждал доказателствен материал и арестувал хора, които си го заслужаваха. Беше достигнал такова ниво на професионализъм, при което можеше да състави подробен план за действие за по-малко от пет минути, докато шофира някой от автомобилите на Бюрото, или бюромобили, както им викаха, при това със сто и осемдесет километра в час, държейки волана с коленете си и в същото време зареждайки магазина на гладкоцевната карабина. Научил се бе да разпитва заподозрени, да приспива вниманието им и след това да ги разбива с някой усукан въпрос, както и да познава безпогрешно кога лъжат и кога казват истината. Овладял бе изкуството сам да дава свидетелски показания, без да се оставя да го разиграват разни лукави адвокати, чиято единствена цел бе не да установят, а да потулят истината.
Уеб имаше три библии: Конституцията на САЩ, 18-и раздел от Наказателния кодекс, който се занимаваше с федерални углавни престъпления, и Оперативния наръчник на следователя от ФБР. Висшестоящите офицери, включително Пърси Бейтс, който му беше пряк началник, откакто Уеб постъпи във Вашингтонското оперативно бюро след няколко години в Средния запад, бяха толкова впечатлени от неговата всеотдайност, физическа издръжливост, интелект и бързина на мисълта, че личното му досие беше пълно с похвали и предложения за награди. Наистина, понякога и той се бе отклонявал донякъде от писаните правила, но така постъпваха истински добрите агенти, доколкото голяма част от тези правила си бяха чиста глупост. Това също го бе научил от Пърси Бейтс.
Уеб паркира, слезе от колата и се упъти към сградата, която можеше да бъде наречена красива само от слепец по рождение. Колегите му го посрещнаха с отворени обятия; калени бойци, видели с очите си повече кръв и жестокости, отколкото средният гражданин може да види на кино, те се просълзиха от вълнение при вида на своя по чудо оцелял другар. ОБТ не е място, където човек лесно показва своята ранимост и емоции. Никой не иска за колега някой ревльо, готов да се разциври за щяло и нещяло. Емоциите се оставят на закачалката до вратата като шапка или балтон; вътре всеки се опитва да прилича на Рамбо и Супермен. Единствените критерии за място в йерархията са старшинството и способностите — два елемента, които обикновено, макар и невинаги, вървят ръка за ръка.
Уеб върна знамето на своя командир — висок, жилав мъжага с прошарена коса, самият той бивш оперативен агент на Отряда за борба с тероризма, който въпреки годините си беше в по-добра форма, по-трениран и работоспособен от повечето си подчинени. Той прие знамето с достойнство и стисна ръката на Уеб, после не се сдържа и го прегърна по братски — бяха сами в кабинета му и никой не можеше да ги види. Дотук добре, помисли си Уеб, тия поне не ме мразят.
Сградата, в която се помещаваше централата на ОБТ, беше с капацитет около петдесет души, но понастоящем в нея работеха над сто служители. За целия този персонал бяха предвидени само две тоалетни, пред които понякога се образуваха такива опашки, че изнервяха дори обръгналите на всичко федерални агенти. Зад малкото фоайе се намираха неголеми кабинети за командира на отряда, чийто официален чин съответстваше на помощник специален агент на ФБР, и за пряко подчинените му двама командири на взводове, съответно на командосите и на снайперистите. За останалите служители имаше малки кутийки с леки преградни стени, подобни на пчелна пита, между които минаваше надлъжен коридор. В цялата сграда имаше само едно учебно помещение, което поради липса на подходящи условия се използваше и като зала за съвещания и инструктажи. На една полица в дъното на залата бяха наредени чаши за кафе; всеки път, когато отвън кацаше хеликоптер, чашите се тресяха и тракаха от вибрациите. На Уеб този звук му действаше успокоително — още един екип се прибира невредим от бойна задача, казваше си той.